Казваш, че не плачеш,
Докато се давиш във страдание.
Казваш, че не умираш,
Но се готвиш за собственото си погребение.
Поне мен не лъжи.
Аз съм някой, който иска да ти помогне.
Трябва да си призная,
Нещо в мен загина.
Когато разбрах защо
Покриваш всяко огледало и картина.
Ще успея ли пак да те усмихна?
И при мен страх и плач
Танцуват своя тъжен танц.
А в твоето ридаещо сърце се заслушвам.
Наричали сме спомените си незначителни,
Но крехките ни души са се обичали.
Заедно сме били сами,
Но не мога да пренебрегна
Болката в очите ти.
Казваш, че не плачеш.
Но сърцето ми усеща,
Че единственият начин
Без сълзи да те погледна
Е твоите да изтрия.
Дори да се опитваш да ги скриеш.
YOU ARE READING
Отвътре умирам, а ти даже не знаеш / I die on the inside and you don't even know
PoetryПродължение на книгата "Писма до теб, които никога няма да прочетеш", само че тук ще публикувам само поезия. Отново става дума за несподелената любов, за всички страдания, които човек изпитва, когато е влюбен, за загубата на скъп човек и така нататъ...
