Отвътре умирам, а ти даже не знаеш / I die on the inside and you don't even know

Без рози и студ, само с едно философче.

Ако успееш да уловиш тъгата,
във всяка една моя фалшива усмивка,
те признавам.
Ако успееш да разкриеш всичко, ще те скрия,
Но спирам да те защитавам.
Ти - роза, с цвят: бордо
И ще ти кажа само едно:
Купих ти роза - тя червена,
И с времето, стана студена,
Точно като теб.
Точно като сън,
Във зимния ден,
Завивам се,
С мойта чанта до мен,
Пълна с писма, но не са за теб.
Не, не са.
Ти знаеш ли? Имах си мое момче,
По устните, можеше да чете,
Но няма го, защото знае-ше,
Че пазя розата, като не си пред мен.
Пиша пак, защото съм там,
Когато всеки разпалва плам
У теб и си тръгва...
"Пак си сам, пак си сам".
И мълвата, се мълви,
Сред все бели,
Черни дни,
Бордо, няма никой до теб,
О, не.

И перли падат,
във вид на сълзи.
И кой ще дойде,
Кой ще те защити,
Ти изхвърли всичко,
И мен дори,
Навън е тъмно,
Но във мрак,
Аз видях
Една усмивка пак.
Сега я обичам
И я пазя до мен
Тя ще види
Един хубав ден,
Но ти не си там,
И няма да си.
Чантата,
Продадох във миг,
Розата,
Изчезна и тих
Ветрец я отнесе
На нашето място
Погрижих се
Да не стигне изцяло;
Хвърлях цветовете ѝ,
Когато
Ти не беше там.
И ето,
Ти и днес не си...
Бодлите, тях ги подминавах,
Да ме бодат им разрешавах,
Защото казвах си:
"Всяка болка за тебе струва си."

Но ето, пак, съм със усмивка,
Не на моето лице,
Тя ми ражда сто цветя,
Когато ти убиеш ме.
Твойта роза - тя изсъхна,
Ти я остави да умре,
Желанието ти се сбъдна:
Аз те оставих насаме.
Виж ме сега, няма ме.
За теб - няма ме.
Не ще се върна, не за теб,
Пратих ти слънце, да си добре;
Но пазя нов човек,
Защото си вярваме,
Не както с теб.
Пътят хубав е и нов,
За ново приключение готов,
Да, ти и своето ще срещнеш,
Но, не искам да съм там,
Не искам с теб.

А аз съм си, при моята.
Едно, две три: и ето я,
Усмивката пристигна
И аз ставам да я поздравя.

Ей, кафето пак е вкусно,
И небето пак блести,
Има с кой да споделя
Налудничавите мечти.

Как позна, че пак обичам?
Как позна, че е някой друг?
Ти забрави всичко наше,
И със някой нов съм тук.
Ние написахме мелодия,
Аз изпях със своя глас
И се радвам да призная,
За едно русо философче,
Новият човек.. съм аз.

И ще гледам да припявам:

"Хей, и всичко ще се случи,
Както кажеш, мон ами,
Защото аз съм тук за теб,
Облаците няма ги.
Невероятната теория
За две цветя, еднакво жълти,
И очите, четири,
Те все със сини небеса са пълни.
Аз ти казвам - вярвай ми,
Ще те нося; ще походим пеш
И накрая пак ще пристигнем -
Мястото ни с теб и мен.
Обещавам, пак ще свирим
Сред цветя и булевард,
Нови светлини ще има,
Ще допълват твоя чар.
Искам да съм точно тук,
И не бих сменила звук,
И почакай да послушам,
Да, гласът ти хубав чух.
И аз съм тук със теб.
Не с някой друг.