Отвътре умирам, а ти даже не знаеш / I die on the inside and you don't even know

Нищо не стига

Следват неща, които ти наистина ми каза,
Някога, докато бяхме си в животите.
Следват и въпроси, които ти наистина зададе,
В един момент или във друг.
Но им отговарям пак, сега.
Ако четеш, ще ги видиш тук.
Но не четеш. Поне не вярвам във това.

"Езикът ми не е достатъчно остър, за да те прободе."
Казваше ти, след всяко едно "Не".
"Отивам си, за да ти е сладко завръщането ми."
Но сбогуването не спря да горчи.
"Не, не лъжа, просто те предпазвам."
Ех, щом така го наричаш... ти вярвам.
"Обещавам, не сме на полюси различни."
И от другия край на света ще те обичам.
"Моля те, тези чувства ги убий."
Това отдавна го направи ти.
"Харесвам стиховете ти, защо се натъжи?"
Ще познаеш ли?
"Защото искаше от тях нещо да почувствам, но нищо не усетих."
Вярно е. Затова не мисля, че имам място сред поети.

Нищо не стига, моите песни
В тебе нищо не биха предизвикали.
Това означава ли, че са мъртви?
Само гласът ти би ги съживил,
Ако някога посмееш да ги кажеш.
Тоест, ако някога посмея да ти ги изпратя.
Нима просто ще ги подминеш?
Тези стихи те обичат, не знаеш ли това?
Нещо, което ти така и не разбра.

Хвърли ме от високо, но нямаше да падна,
Ако знаех, че няма да ме хванеш.
Щях да опитам да си тръгна,
Ако знаех, че няма да останеш.
А може би пак щях да се надявам,
Че ще те спечеля с красиви думи.
Не знам какво очаквах.
И това, което нямах, го загубих.