He is the devil

12. Не ме е страх от теб!

-Трябва ми нещо по-силно.-измърмори Елизабет.

-Ми да отиваме в склада тогава. Ще се напушим яката.-предложи Бруклин и я хвана за ръката. Двете излязоха от стаята и аз поклатих глава. Ако Джон ги разбере ще ги убие. Като казах Джон, той влезе в стаята.

-Някой да е виждал Ванеса?-попита той и всички поклатиха глави отрицателно.-Не се е прибирала вкъщи от вторник, а днес е петък.

-И?-попита Тейлър.

-И друг път е бягала от вкъщи и е вършила глупости. Притеснявам се!-обясни Джон.

-Сигурно е на училище.-предположих.

-Не знам, и на всичкото отгоре не ми вдига телефона.-хвана се за главата Джон.-Джак, ще провериш ли дали е в училище? Би трябвало да свърши след един час! Причакай я и я доведи.-помоли ме Джон и аз кимнах. Той излезе от стаята и аз се насочих към колата си.

-Ей, Джак, внимавай с Ванеса!-засмя се Тейлър и аз го изгледах лошо. Качих се в колата си и потеглих. Чакай малко, тя къде учи? Звъннах на Джон и той ми каза.

Паркирах на паркинга и зачаках Ванеса да излезе. Ъх, как мразя гимназията. Всички са толкова филмирани. Започнаха да излизат ученици и се огледах за Ванеса. Видях я да излиза с някакво момче. Кой е това? Да не би да си има гадже? Какво ми пука? Излязох от колата и я пресрещнах. Тя се стресна, а момчето до нея ме погледна странно.

-К-какво правиш тук?-попита тя изплашено.

-Дойдох да те взема.-отговорих.

-Кой си ти?-попита момчето до нея.

-Не те интересува.-отговорих му и той погледна към Ванеса.-Ванеса, тръгваме! Сега!-казах настоятелно, но тя поклати глава.

-Ванеса, кой е това?-попита изнервено приятелят ѝ.

-Райън, това е...Ъм... братовчед ми.-отговори тя и аз се намръщих.

-Не съм го виждал до сега.-каза той и започваше да ме изнервя.

-Тя не е длъжна да те запознава с цялата си рода.-отвърнах ядосано.

-Райън, ще ни оставиш ли?-попита го Ванеса и той кимна. Погледна ме за последно и си тръгна. Идиот...-Какво искаш, Джак?-попита тя и скръсти ръце пред гърдите си.

-Аз нищо! Баща ти иска да дойдеш на тайното място.-отговорих.

-Това няма да стане, аз бях до тук.-отвърна тя и отмести погледа си.

-Няма да се отървеш толкова лесно, нали знаеш?-попитах.

-Аз не съм за това. Провалих всичко, издъних се! Не ставам за тази работа, Джак! Никой не ме харесва, а сега сигурно още повече! Няма да ме видите повече, предай го и на другите!-каза тя и се обърна на петите си. Хванах ръката ѝ и я дръпнах. Тя ме погледна и очите ѝ заблестяха.

-Не ми пука какво мислиш, баща ти каза да те доведа и аз ще те доведа!-казах ѝ, но тя си отдръпна ръката.

-Няма да стане, Джак!-извика.

-Ванеса, не ме ядосвай, а се качвай в колата с мен!-изръмжах.

-Не ме е страх от теб!-присви очи.

-А трябва! Качвай се в колата!-заповядах ѝ.

-Не!-мамка му, защо трябва да е такъв инат?

-Така доказваш, колко голяма страхливка си!-повдигнах вежди и тя се намръщи.

-Аз не съм страхливка!-отрече.

-Тогава се качвай в шибаната кола!-извиках.

-Добре, мамка му! Ще се кача в тъпата кола!-изнерви се и се запъти към колата. Качи се вътре и аз я последвах. Заех шофьорското място и потеглих.