Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

65-The end

-Нати, какво правиш?-попитах и тя погледна към мен.
-Люлея се.-отговори.
-Лельо Али, мама е по-голямо дете и от мен.-обади се Райън и аз се засмях.
-Райън, тихо!-скара му се Нат и той извъртя очи.
-Райън, ела при мен. Искаш ли да си поиграем?-извиках го и той дойде. Подадох му лист и моливи.-Ще ми нарисуваш ли нещо?-попитах го и той кимна. Взе листа и моливите и седна на една малка масичка.
-Али, ти какво правиш тук?-попита Нат, все още люлееща се на люлката.
-Ами... аз ходих до аптеката и...-тъкмо щях да ѝ кажа но Грейсън се появи.
-Хей, какво правите?-попита той.
-Жена ти се люлее на люлката, а детето ти до преди малко я буташе. Дадох му лист и моливи да рисува.-обясних и Грейсън кимна.
-Яко.-той погледна към пързалката и се запъти към нея.-Райън, виж баща ти как ще се спусне по пързалката.-извика той и Райън го погледна.
-Ама... ти не си ли вече голям за това?-попита Райън и в този момент Грейсън се пусна. Аз се ударих по главата.
-Грейсън, вече си зрял човек.-обадих се, но той не ми обърна внимание. Отново се спусна по пързалката и телефона ми звънна. Беше Зейн и му вдигнах.

-Къде си, любов?-попита той.
-В парка с Нат и Грейсън. Ти приключи ли?
-Да, ще дойда при вас.-каза.
-Моля те, побързай! Нат и Грейсън са по-големи деца и от Райън.-казах и го чух да се смее.
-До 5 минути съм при вас.-затворих телефона и видях Грейсън заклещен на пързалката.

-Господи, Грейсън!-засмях се.
-Аз май се заклещих.-каза и се размърда. Успя да се измъкне и отиде в пясъчника. Заигра се с играчките на някакво дете и се скараха. Нат продължаваше да се люлее на люлката и си пееше нещо. Райън беше вдигнал ръце вече от тях и си рисуваше спокойно.

-Хей, хора!-появи се Зейн и ме целуна.-Люлки!-изпищя и седна на люлката до Нат.-Скъпа, ще ме залюлееш ли?-попита и аз извъртях очи. Станах от мястото си и го залюлях.
-Големи сте деца!-извъртях очи.
-Зейн, спомняш ли си, когато бяхме на 16 и се люлеехме на люлките в квартала?-попита Нат и той се усмихна като дете.
-Даа, хубави времена бяха.-каза той и поклати глава.
-О Боже мой! В момента ми дойде най-страхотната идея на света!-извика Грейсън и всички го погледнахме.-Ще сложа люлки и пързалки в казиното!-каза и Нат и Зейн се зарадваха. Райън продължаваше да си рисува.
-Въй, хора, сещате ли се, когато Алисън се появи? Този ден ще го помня винаги!-обади се Нат и спря да се люлее. Зейн също спря.
-Оо, да! Голям купон си спретнахме тогава.-съгласи се Грейсън и погледна замечтано.
-Да, вие двамата се напихте. Ти заспа на земята, а ти си говореше с лампата.-казах и те се засмяха.
-Единствено ти и аз бяхме трезвени.-погледна ме Зейн и се усмихна.
-Оо, ами когато изпуснахте лекциите заради схемите на Кевин. Тогава се прибрахте пребити и Алисън отиде да провери Зейн.-каза Нат и аз се засмях.
-Да, тогава се притесних доста.-съгласих се.
-Така ли?-попита Зейн и повдигна вежда.
-Дам.-отговорих му.
-Ами рожденият ми ден. Правехте се, че не знаете и накрая ме изненадахте.-обади се Грейсън.
-Да, тогава Зак се беше появил и ме изнерви.-затегна челюст Зейн.
-А ти се зарибяваше с някаква червенокоска.-отвърнах и той ме погледна.
-И на другия ден пътувахме за Вегас.-каза Нат.
-Да и аз трябваше да остана при Зейн заради Кевин.
-Да, и когато се бях решил да ти призная какво чувствам, Грейсън се обади и ме прекъсна.-извъртя очи Зейн и аз се засмях.
-Оо, ами първата ми фотосесия? Беше страхотно.-усмихнах се.
-Да, първата ни целувка.-допълни Зейн.
-Въй, ами когато Зейн ти призна в онзи ресторант. Беше толкова романтичноо.-изписка Нат.
-Мда, това беше най-хубавият ден.-съгласих се.

Продължихме да си разказваме спомени и така денят отмина. Прибрахме се към 5 и веднага отидох в банята, за да направя теста. Изчаках няколко минути и накрая реших да го проверя. Мамка му, страх ме е. Тъкмо щях да го взема и Зейн почука.

-Скъпа, добре ли си?-попита и аз взех теста. Мамка му! Имаше две чартички. Очите ми се насълзиха и отворих вратата. На лицето на Зейн се изписа разтревоженост.-Какво има?-попита притеснено и аз се усмихнах. Показах му теста и той го погледна.-Ти? Ти...-не знаеше какво да каже.
-Точно така! Ще си имаме бебе.-казах го вместо него и той ме погледна. Взираше се в мен няколко секунди и след това ме прегърна.
-Ще ставаме родители!-каза тихо и се отдели от мен.-Ще ставаме родители!-извика и започна да ходи напред назад.
-Ще бъдеш татко.-казах с усмивка и той отново дойде при мен.
-А ти ще ставаш мама!-каза щастливо и ме целуна.

—>Край!<—

————————————————————-

Хора, не мога да повярвам, че всичко свърши! Този път историята има щастлив край. Искам да ви благодаря, че четяхте историята и вотвахте. Това наистина означава много за мен. Искам да благодаря най-вече на ngivanova, защото ако не беше тя, тази история нямаше да я има. Тя ме надъха да я напиша и наистина съм ѝ много благодарна. Тъжно ми е, че трябва да приключа с историята, но всяко нещо си има и своя край. Наистина се надявам историята да ви е харесала и да ви е въздействала по някакъв начин.❤️