Love Story: Happily ever after

28 глава

След няколко минути латето ми дойде и отпих малко от него. Погледнах часът отново, 7:10. Мамка му! Кого заблуждавам?! Станах от масата и изтичах извън кафенето. Тръгнах към изхода от хотела, надявайки се да си хвана такси, защото Джон в момента не беше тук и не можеше да ме закара. Може би да отида на летището без охрана не е една от най-добрите ми идеи, но в момента не това е важното. Важното е да отида и да видя Али.

Гледна точка на Алисън

Стоях пред изхода на самолета и ми се струва, че повечето пасажери вече се качиха, но аз чаках до последния момент. Имаше още 5 минути, докато наистина се наложи да се качвам, но имаше и още 5 минути, през които Хари може и да дойде. Вече бях доста притеснена. Защо се бави толкова? Или... не. Наистина искам да вярвам, че ще дойде, че... има задръстване или се е успал, но прави всичко възможно да дойде до тук. Това е само надежда. Може би е време да се кача и да приема факта, че е направил своя избор и за жалост не е този, на който се надявах.

- Госпожице, за този полет ли сте? - попита ме една стюардеса.

- Да. - кимнах.

- Трябва да се качвате. - усмихна ми се.

- Може ли още една... - погледнах към началото на коридора за последен път, но нямаше и след от Хари. - Както и да е. - поклатих глава и все пак се качих на самолета.

Намерих местото си и седнах, а до мен имаше още едно момиче. Извадих телефона си и погледнах часа, 7:52. Хари все пак беше прочел съобщението ми от сутринта, но явно е било ненужна информация все пак. Изключих телефона си, което обикновено не правя. Обикновено просто го оставям на самолетен режим, но сега реших просто да го изключа и прибера в чантата си. Предстоеше ми 10 часов полет, който определено щях да усетя. Трябваше да кацнем към 3:00 презнощта тамощно време.

След около 15 минути вече излитахме, а аз бях на път да се разрева. Наистина се стараех да гледам от хубавата страна на нещата и да мисля позитивно, но Хари не ми излизаше от главата. Мамка му! Наистина вярвах... исках да дойде. Въпреки последните 9 дни, мислех, че в последния момент ще си промени мнението, а сега... сега напрактика скъса с мен.

Гледна точка на Хари

Пътят до летището беше прекалено дълъг и буквално, когато пристигнах оставаха 15 минути до полета и. Влязох в огромната сграда и тръгнах в някаква посока. Не бях сигурен точно как да стигна до конкретния изход, но попитах няколко човека по пътя и мисля, че в крайна сметка разбрах къде се намира. Тичах измежду хората, опитвайки се да стигна възможно най-бързо, надявайки се да не я изпусна. Когато достигнах коридора, в който се намираше изхода започнах да се оглеждам, имаше доста хора, но не я виждах никъде. След малко бях и пред самия изход, но вратата беше затворена. Не, не, не, не, не! Погледнах часа и беше 7:52. Мамка му! Мамка му! Мамка му! Изпуснах я! Изпуснах я само защото до последно се убеждавах в глупости. Можех да стана и да тръгна на време, и вече да сме се видели, но не. Трябваше да увъртам до последно и тя да успее да се качи на самолета преди да съм стигнал. И сега какво? Полета и е поне 10 часа, не мога да и се обадя, а дори и да и пиша и да и кажа, че съм дошъл ще разбере чак, когато кацне. А и какво да и кажа? "Съжалявам Али, аз съм пълен идиот и ми отне прекалено много време да осъзная как да постъпя правилно, но ти така и не разбра, защото не се появих на време." Което си е самата истина, но... трябваше да и го кажа лично. Всичко прецаках! И то не днес, а преди 10 дни. Още тогава трябваше да спра да разсъждавам като пълен егоист. Защо винаги го правя? Защо винаги я наранявам? Сега вероятно си мисли, че съм скъсал с нея, че съм се отказал да се боря за връзката ни, за нея... Естествено, че това ще си мисли, аз не и показах нищо по-различно. За пореден път я предавам и този път наистина нямах основателна причина, просто... просто прецаках всичко. Както винаги. Ето това е истината, не сме урочасани, аз съм този, който винаги разваля нещата.