Love Story: Happily ever after

11 глава

- Звучиш като майка ми. - извъртя очи.

- Да тръгваме. Тази кучка ще ни даде гривната по-рано иска или не, ще я накарам. - казах, а Зейн ми отвори вратата и аз се качих в джипа му. Служителката в бижутерията по-рано беше заядлива надута кучка, на която Зейн все пак плати £100 отгоре, за да е готова гривната още днес.

Тръгнахме направо към бижутерията, която беше на няколко пресечки оттук. Отне ни около 10 минути да стигнем, което никак не е добре. До началото на репетицията му остават 20 минути, а ние сме до никъде. За капак Зейн паркира на улицата точно пред бижутерията, където имаше знак, който забранява да се паркира там.

- Не можеш да паркираш тук! - почти извиках. Бях леко напрегната, а дори не съм аз тази, която закъснява. По план щях да отида в залата някъде към 17:00, но не, заради Зейн трябваше да съм готова още преди обяд и да отида направо с него.

- Така ли? Защото на мен ми изглежда, че мога. - слезе от колата, а аз извъртях очи и направих същото. Влязохме бързо в бижутеията и за щастие в момента нямаше други клиенти. Нещастницата от по-рано ни погледна отегчено. Как изобщо е на работа в подобен скъп магазин?

- Тук сме да вземем гривната, която ви оставихме по-рано. - започнах аз.

- Каква гривна? - провлачи.

- Златна, камъни Сваровски, трябваше да регулирате размера. - обясни Зейн.

- Име? - леле, ако зададе още един въпрос...

- Зейн Малик. - отговори и той.

- Тук пише 14:30. - каза тя и ни посочи часовника на стената, който показваше 14:22. Тази наистина ме пробва, а?

- Гривната, веднага. - погледнах я сериозно. - И ще си задържиш 100-те паунда.

- Искате ли да я пробвате отново? - попита ме и влезе в някаква стаичка, за да вземе гривната.

- Не, благодаря. - усмихнах и се злобно и взех кутийката с гривната от ръцете и. След това със Зейн излязохме от магазина за бижута.

- Еха! Не знаех, че можеш да бъдеш и лоша. - пошегува се той, а аз се засмях. Двамата се качихме отново в колата и потеглихме към залата.

Естествено, че закъсняхме за началото на репетицията му, но се опитахме да стигнем максимално бързо. Зейн остави колата си на един паркинг и двамата тръгнахме към входа. Обаче имаше малък проблем, входа беше окопиран от хора, предимно фенове, Зейн беше без охраната си и и двамата нямахме пропуски за другите входове или като цяло за влизане в залата. Моя беше в Хари, защото по план щях да вляза заедно с него по-късно, а Зейн трябваше да дойде заедно с мениджъра си.