Shall We? | Mafia AU |

12. Скрити чувства

-Довиждане, госпожо Куин - каза Бекхьон, като излизахме от офиса.

-Охх~, дразнещ е колкото Техьонг - споделих с Хоби, докато отивахме към асансьора. - И това "Харли" пък откъде дойде.

-Първо - не случайно Техьонг е избрал Бекхьон за негов заместник - и двамата са дразнещи. Второ - прякорът "Харли Куин" не е измислен от него. Джънгкук искаше така да ти викат, за да показва уважение към теб и да се знае, че той е Жокера, а ти неговата кралица - последното го каза с леко ядосан тон.

-Охх~, Джънгкук ще ме подлуди - казах с ядосан тон.

-Ти си си виновна, че си тръгнала с него. Можеше да си например с мен - последното го прошепна, но го чух перфектно.

-Какво? - попитах, правейки се, че не съм го чула добре.

-Нищо. Хайде влизай - стигнахме асансьора.

Влезнах и тръгнахме към осмия етаж.

-На осмия етаж е залата, където си упражняваме уменията в битките, а на деветия етаж е залата, в която прилагаме наученото. Аз отговарям за тези етажи - отново започна да обяснява.

Стигнахме етажа и излезнахме от асансьора. Тръгнахме по коридора и се спряхме пред една стая.

Видях как имаше 5 човека на боксувите круши, други 5 вдигаха тежести, а други 10 тренираха един с друг.

-Защо тренираш навън, когато имаш цели два етажа за тренировки - попитах аз, тръгвайки към офиса му.

-Ами, харесва ми повече да тренирам навън, защото е по-тихо, спокойно и е много приятен чистия въздух - отговори ми той, водейки ме по коридора.

-И аз така. Не обичам многа залите, защото е шумно и навсякъде се усеща миризмата на пот.

Отвори ми вратата на стаята и ме покани да вляза.

Влезнахме в стаята, а аз седнах на дивана, който се намираше отдясно на бюрото му.

-Искаш ли нещо? Например кафе? - попита ме Хоби, подпирайки се на бюрота си.

-Не, благодаря. Не пия кафе.

-Охх~, същата си като Джънгкук.

-Е, не случайно сме сродни души и го обичам - отговорих аз, кискайки се.

-Хах, много си сладка, когато се кискаш така - каза ми той, сядайки на няколко сантиметра от мен, а аз се изчервих.

Погледите ни се срещнаха. За минута се гледахме право в очите, а слуд това той започна да се приближава към мен. Аз бързо станах от дивана, задавайки му въпрос, за да избегна това, което стана току-що.

-А, между другото знаеш ли дали Джънгкук наистина ме обича? - разминехме си местата - сега аз се бях подпряла на бюрото, а той седнал на дивана.

-Мисля, че със сигурност е луднал по теб, защото никога преди не е имал сериозна връзка или изобщо някаква връзка, различна от сексуална, с момиче - отговори ми леко тъжно той, не смеейки да ме погледне.

-Аха...,значи наистина ме обича?

-На 100 процента съм сигурен - измрънка той.