Connected for a lifetime // yoonkook

➖38➖

"Къде си?"

"Имам малко работа, защо?"

"Защото като отидох в къщата, теб те нямаше"

Чонкук извъртя очи, премахвайки телефона от ухото си.

Целият ден бе обикалял и разучавал библиотеката, което го бе изтощило до предел.

Сега, когато мислеше, че най-накрая можеше да се прибере и да проспи целият следобед - Юнги му се бе обадил да му търси сметка за отсъствието му.

Не, че не го харесваше, просто не му бе да се разправя с това точно сега.

"Идвам сега" той издиша и без да се усети затвори телефона.

Вампирът щеше да бъде изключително ядосан, но Чонкук не го интересуваше нищо в момента.

Въпреки че знаеше, че после може да съжалява.

"Утре в осем сутринта, нали така Чонкук?" Хосок процеди, потупвайки леко рамото на момчето.

Чонкук само кимна и без да каже довиждане се запъти към спирката за да чака автобуса си.

Но не мислеше, че Хосок щеше да го последва, тичайки.

"Мога да те изпратя ако искаш?" той прошепна, срамът малко по малко намирайки си път към него.

Чонкук се усмихна, но махна ръка в знак на протест.

"Там където отивам не е позволено чуждо присъствие."

Хосок се нацупи, но това не му попрече да изпрати момчето поне до спирката.

Те вървяха в тишина, наоколо се чуваше суматохата на града, тъй като бяха на главна улица.

"Говори с него, окей? Обясни му как се чувстваш и бъди до него докато не се съвземе" по-големият продума изведнъж, карайки Чонкук да обърне рязко глава.

Той сложи ръце в джобовите си и изхъмка нежно.

"Ще направя всичко възможно, благодаря!"

От далечният край на улицата, Чонкук забеляза автобуса си и ахна в изненада, сетне каза едно бързо довиждане на Хосок и се затича към спирката, хващайки превозното средство точно навреме.

Хосок се усмихна слабо, но в усмивката му можеше да се прочете тъгата, която никой не можеше да си обясни.

***

Юнги се чувстваше не на място. Бяха изминали дни откакто с Чонкук бяха в добри отношения, а странното чувство в стомаха му не го напускаше.