Connected for a lifetime // yoonkook

➖19➖

Чонкук разшири очи, осъзнавайки какво се бе случило.

Направи крачка назад и ахна.

Тялото му започна още повече да трепери. Бе му се насъбрало изключително много тази вечер.

"Какво.. си ти?" прошепна той накъсано, продължавайки да стъпва назад.

Не знаеше защо, просто усещаше заплаха, усещаше опасност.

Джин само се изкикоти и бързо стигна до момчето, като го хвана за ръката, не го пускайки да върви повече назад.

"Ще ти обясня всичко. Само може ли да седнем? През последната седмица не съм виждал сън, не съм сядал. Изморен съм" прозя се той лениво и пусна ръката на Чонкук, запътвайки се към леглото.

Той се тръшна на мекият материал и затвори очи. Издаде звук на удоволствие и размърда леко краката си, освобождавайки се от болката в тях.

"Хайде ела, няма да те изям" изкикоти се за пореден път той, карайки Чонкук да се страхува повече.

Защо бе толкова щастлив?

Момчето с плавни крачки се запъти към леглото, като не припусна да се спъне в собствените си крака от разсеяност.

Сетне седна на крайчето и започна леко да яде ноктите си, усешайки стреса в него да излиза наяве.

Краката му се тресяха много повече от преди и това го притесняваше. Да не би да получаваше паническа атака?

"Аз съм нещо, което не ти трябва да разбираш за в момента. На теб ти трябва да разбереш само едно." прошепна Джин и се изправи в седнало положение.

Приближи се близо до Чонкук, което го накара да се свие на малка топчица от страх.

Очите на Джин проблеснаха и той се усмихна нежно. Положи ръка на рамото му и започна да го гали.

"Казах, че няма да те нараня, спри да се страхуваш" този път гласът му бе по-сериозен, по-нежен.

Чонкук извъртя бавно глава, срещайки се с изящно красивите му очи. Всеки можеше да се влюби в тях. Всеки можеше да бъде омаян.

Той само кимна в замяна, опитвайки се да се отпусне. Ами ако Юнги влезнеше и видеше това?

Какво ти пука за Юнги в момента?

Чонкук си помисли и разтърси главата си ядно, искайки да се оттърве от мислите за вампира.