Connected for a lifetime // yoonkook

➖15➖

Юнги подочу викове от мястото на което бе говорил с Чонкук до преди малко. Не бяха мъжки крясъци, може би се разиграваше друга случка?

Той изпъшка и се завъртя на пети, насочвайки се с бавни крачки към предишното си местоположение. Ако пак онази жена правеше нещо не искаше той да си го отнася.

Когато приближи обаче, не видя нищо повече от мрак и лека мъгла.

Надигна вежда, чудейки се какво се случваше изобщо. Изръмжа от досада и отново се обърна на другата посока, готов да си тръгне.

Само го разсейваха от това да върши работата си.

Преминавайки през една тясна, потънала в мрак уличка, той забеляза ярко руса коса, която все едно блестеше в тъмното.

Не можеше да види нищо друго, но можеха да се забележат леки силуети на същото място.

Той изхъмка и се запъти с бавни крачки към русото, което някакси го привличаше. Застана близо до входа на уличката и очите му светнаха в техният ярко червен цвят.

Знаем само, че е с дълга руса коса

Вампира се подсмихна и направи крачка напред.

"Най-накрая се срещаме." изкикоти се той мрачно и направи още една крачка напред.

Сега можеше да види по-ясно. Близо до него се намираше треперещо момиче, което изглеждаше все едно всеки момент щеше да колабира. А пред момичето стоеше не кой друг да е ами самият Чонкук, правейки се на мъж пред жената с русата коса.

Той разтри слепоочието си и прехвърли вниманието си върху момчето.

"Кога ще спреш да се поставяш в беди?" процеди той през зъби и по най-бързия начин застана пред него, загледан в жената отпред.

Наистина бе слаба. По-слаба отколкото си мислеше, че може да бъде. Все едно не е била хранена с месеци, въпреки, че косата и беше добре поддържана.

"Нямам работа с теб, изчезни ми от пътя" каза жената. Гласа ѝ бе излезнал толкова безразличен, все едно ѝ бе скучно да си говори с Юнги в момента.

Вампира изръмжа от неуважението и престъпи напред, приближавайки се още към високата жена.

"Никой не ми говори по този начин и ти не си изключение" каза ѝ той тихо, като стисна ръце в юмрук.