Г.Т. Т/И
Не ми се говореше с никого, затова вървях напред и чувах какви глупости говорят приятелите ми зад мен, не мога да ги нарека приятели...Те са ми семейство. Обърнах се към тях и огледах всяко едно засмяно лице... Радвах се, че са щастливи...а аз дори не знам дали изобщо ще се върна...
Г.Т. Джънгкук
Т/И изглежда зле...може би е заради мен, но едва ли би било така...
Исках да отида при нея, да я прегърна и да я помоля да ми каже всичко, което я тревожи...
Сега не виждах онзи демон, който се преби с киселото мляко или пък се заключи на терасата. Бавно нейният пламък угасна.
Г.Т. Юнги
Виждам, че нещо не е наред, зная, че трябва да й помогна, но не знаех как...Не исках да я притискам, нито да я плаша...
Тае- Ееей, Юнги за какво мислиш? Ще се блъснеш някъде. Ахахахаха.
Аз го погледнах и отидох при Кук. Знаех, че той ще иска да я развеселим. Отидох зад него, дръпнах го за раницата и го повлякох най-отзад.
Аз- Кук. Твоята нона е тъжна...
Кук- Знам, но тя няма да е доволна ако направим някоя глупост.
Аз- Хайде да отидем отпред при нея и просто ще я заговорим.
Кук- Хайде.
Г.Т. Т/И
Нямах търпение да се прибера вкъщи...Изведнъж някой ме прегърна едновременно и от двете страни. Това бяха Кук и Юнги.
Не ми беше до глупости.
Кук- Нона!
Аз- Моля?
Кук- Обичаме те.
Погледнах към него и към Юнги, а те само ми се усмихнаха.
Юнги- Обичаме те.
Аз ги прегърнах здраво и просто исках да остана така, тук, при тях...
Аз- Обичам ви...
Казах го достатъчно силно, но не исках да чуят тъгата в гласа ми.
Г.Т. Джин
Като видях тази картинка се зарадвах...Едно момиче успя да поправи двама идиоти- Единият порасна, а другият се усмихна. Това беше наистина сладко, но видях, че сладкишчето ми плаче.
Аз отидох и избутах тези идиоти и я прегърнах.
Аз- Защо плачеш?
Помилвах главата й, а тя ме погледна с големите си насълзени очи.
Т/И- Заминавааам!
Наддаде нов тон и започна да плаче.
Всички бяха шокирани. Заминава?
Аз- Как така заминаваш? Къде?
Т/И- Майка ми се обади и каза, че заминаваме в чужбина.
Аз- Сладкишче...това ще бъде просто почивка.
Т/И- МЕСТИИИМ СЕ!
МОЛЯЯ? КАК ТАКА СЕ МЕСТИ?
Т/И- Опитах се да говоря с майка ми, да я убедя да остана, но тя каза, че няма кой да се грижи за мен тук.
Аз притиснах главата й до гърдите си и погледнах към Юнги и Кук...плачеха. обърнах се към другите, които също плачеха, погледнах обратно към нея и й казах, че няма да я пуснем да си отиде.
Аз- Тук имаш семейство...
Казах, посочвайки всички, които се приближаваха и скоро споделихме една обща прегръдка.
Г.Т. Т/И
Сега бях спокойна, те бяха тук...
И нечия ръка беше на дупето ми, знаех кой е...
Аз- Кук, разкарай ръката си оттам.
Кук- Извинявай, нона.
След като се отделихме Джин взе телефона ми и отиде настрани, за да говори с майка ми. Аз бях седнала на една пейка, а до мен беше Кук. Бях подпряла главата си на рамото му.
Аз- Ами ако наистина замина?
Всички започнаха да казват да не говоря такива неща и да ми шъткат
Кук хвана ръката ми...
Кук- Ние сме твоето семейство. Всичко ще е наред.
Знаех, че щом те го казват е вярно.
След 15 минути Джин се върна...
Аз- Какво каза?
Джин- Обещах й, че ще им звъниш всяка вечер на видео чат.
В този момент бях на седмото небе, скочих от пейката и веднага прегърнах Джин.
Аз- БЛАГОДАРЯ ТИ! БЛАГОДАРЯ ТИ! БЛАГОДАРЯ ТИ!
След това всички дойдоха при мен и ме прегърнаха. Обичам ги прекалено много, за да ги напусна...
Това щеше да бъде моето семейство сега.
Аз- Кук..
Кук- Хмм?
Аз- Ще ти го върна тъпкано за преди малко...
Кук- И как ще го направиш, нона???
Аз- Само стой и гледай...
