Т/И стана, а след това помогна на Гергана да се изправи. Поклониха се, мислейки си, че Дона е до тях, а тя стоеше и гледаше празното пространство, където стоеше Техьонг...след малко се осъзна, стана и се поклони. Трите момичета благодариха за вечерята, като Т/И отиде да отключи вратата, а другите останаха да говорят с момчетата.
Джин пристъпи напред и прегърна двете момичета, беше щастлив, че си има две "дъщери", беше му писнало от онези шест магарета, които му лазеха по нервите всеки един възможен ден.
Г.Т. Джин
Бях щастлив наистина, момчетата също останаха доволни, сприятелихме се, което беше най-хубавото, само че Т/И не допуска толкова лесно хората до себе си.
Изчакахме да се приберат, след което заключих вратата и отидох в хола, където момчетата обсъждаха отминалата вечер.
Хоби- Те са наистина добри момичета, трябва да излизаме с тях по-често.
Джимин се изсмя- Да, съгласен съм.
Джънгкук- АААХХ Джиминши видях как гледаше Гергана, да не би нашето бебе да си има гадже.
При тези думи всички се засмяха, а Джимин се зачерви. Беше очевидно, че има нещо.
Юнги- Радвам се, че дойдоха, добра компания са, но трябва да се сближим още с тях...
Джимин- Кук...и ти си имаш кръш, нали?
Джимин попита сериозно с лека усмивка на лицето си, игнорирайки казаното от Юнги.
Джънгкук пък игнорира казаното от Джимин и продължи разговора си с Юнги.
Г.Т. Дона
Сега да започнем с тази скумрия, която пази тайни.
Как е възможно да не съм разбрала, че тази харесва... някого, но като се замисля напоследък е странна.
Отидох си в стаята и се преоблякох в пижамите си, след това отидох в хола, където Гергана стоеше на земята и си играеше на телефона.
Аз- Защо си на земята, можеш да седнеш на дивана като нормален човек.
Гергана- Прекалено съм мързелива да стана от земята, а ако се питаш как се озовах тук...И аз не знам.
След тези думи започна да се смее и не можеше да спре...нейният смях е заразителен и съответно и аз започнах да се смея...
Т/И влезе в стаята и тогава осъзнах какво трябваше да правим с Гергана.
Помогнах на тази лудата да стане от земята и след това накарахме Т/И да седне на дивана, взехме едната нощна лампа и я включихме в контакта, но не стигаше до масата, затова Гергана трябваше да я държи, угасихме осветлението и включихме нощната лампа.
Аз- Сега няма къде да избягаш и добре знаеш това...
Т/И- Знаеш, че ми се спи и нямам време за вашите глупости.
Лелеее няма да стане на нейната.
Аз- Кажи ми кое е момчето.
Т/И- Не е важно.
Аз- Как така не е важно, скоро може да дойдеш при мен и да ми кажеш, че ще ставам леля, как да не е важно?!?!
Т/И- Виж, това е просто момче, при това той си има приятелка...Сега може ли да вървя?
Аз-НЕ!
Видях Гергана да мърда и затова й се развиках да не потрепва.
Аз- Защо не си ни казала- Казах силно, посочвайки мен и Гергана непрестанно.
Т/И- Защото наистина не е важно?
Аз- Хмм, а какво мислиш за Куки? Клекнах до нея и подпрях главата на дланите си докато й давам моята възможно най-сладка усмивка.
Т/И- Ако ще се събираш с него, аз се изнасям.
С тези думи тя ме бутна леко и аз паднах на дупето си, не очаквах този отговор...
С Гергана се спогледахме и оправихме всичко, без да си кажем и дума, след това Т/И дойде и трите се отправихме към стаите си, спряхме, спогледахме се и си казахме "лека нощ", тогава всяка затвори вратата на стаята си и си легнахме...
