Г.Т. Дона
Събудих се с много лошо главоболие, обърнах се на другата страна, но видях Тае и изкрещях, съответно паднах от леглото...
Тае- ДОБРЕ ЛИ СИ???
Веднага скочи от леглото и ме вдигна. Започна да ме оглежда да не би да съм се ударила...Видях, че беше разтревожен, личеше си в очите му. Забеляза, че го гледам и клекна пред мен.
Тае- Добре ли си?
Аз- ....
Аз просто продължавах да го гледам.
Тае- Дони...
Аз- Добре съм...
Бях като хипнотизирана...
Г.Т. Техьонг
Ето ни отново...не спира да ме гледа, но ми харесва. Исках да я издразня, но как? В този момент ми хрумна брилянтната идея.
Приближих се...и дадох целувка, не е кой знае какво, но как е възможно да стане толкова червена за секунди?
Погледна ме... и без да каже нищо отиде в банята.
Ахахахахха. Май малко прекалих.
След малко се върна и беше спокойна. Дойде до мен, аз пипнах челото й...беше толкова гореща, след това си легна и сподели, че не се чувства добре, първо мислех, че се шегува...
Дона- ИСКАМ ЛЕКАРСТВО ЗА ГЛАВА, ГЛУПАКО!!
Беше страшна, не можех да я позная. Веднага започнах да търся лекарствата и най-накрая ги открих.
Аз- Днес ще стоиш в стаята.
Дона- Ще умра от скука сама...
Аз- Кой е казал, че ще си сама?
Аз ще бъда при теб....
Г.Т. Гергана
Не ми се ставаше, защото снощи с Джимин играхме на някаква идиотска игра до 3часа сутринта... Мисля, че днес ще си поспя да...
Наместих се удобно и изведнъж усетих една ръка около кръста ми.
Леле. Този глупак ще го изяде.
Обърнах се и го бутнах от леглото. Не чух да се е събудил...помислих, че всичко е наред и се наместих удобно, но чух "МЪРТВА СИ". Тогава знаех, че съм загазила.
Г.Т. Т/И
Днес исках да се разходя, но времето беше лошо, побутнах Джин да се събуди, тъй като ми беше казал да го събудя, когато стана.
Аз- Джиин, ставай.
Джин- Буден съм, спокойно.
Аз- Може ли да отидем в мола, няма да можем да се разходим навън, защото вали.
Джин- Като закусим ще отидем, хмм?
Аз го погледнах и се усмихнах, след което поклатих глава в знак на одобрение.
Оправихме се и отидохме на закуска, където бяха само Намджун и Юнги.
Казаха, че другите спят, след това ние им споделихме, че ще ходим в мола, а те казаха, че ако нямаме против и те ще дойдат...
Хапнахме и се отправихме към мола...
Решихме да се разделим и аз останах с Юнги. Беше голяма навалица, затова той ме хвана за ръка.
Отидохме до един магазин за дрехи където ни посрещна мила продавачка.
Тя- Здравейте!
Ние- Добър ден!
Тя- Толкова сте сладки! Заповядайте!
Аз естествено се изчервих, поклонихме се и влязохме навътре в магазина...не осъзнавахме, че все още се държим за ръце.
Тогава се сетих за нашата възрастна съседка, която прошепна нещо на Юнги...
Както и да е.
Харесах си дънки и реших да ги меря... но когато влязох в съблекалнята осъзнах, че е онзи период от месеца.
Знаех, че Юнги е отпред, а аз нямах превръзки... това ще е толкова засрамващо.
Аз- Юнги...
Юнги- Да, кажи...защо шептиш?
Аз- Може ли да отидеш да ми купиш превръзки...
Юнги- Амм, добре, идвам след малко...
Реагира толкова спокойно, след малко дойде и вече бях спокойна...Реших, че няма да пробвам повече дрехи и просто ще се разхождаме. Излязох от пробната, а той гледаше право в мен.
Аз- Сигурно те засрамих...съжалявам.
Юнги- Не, спокойно.. Това все пак е нормално.
Отидохме към изхода, когато продавачката каза: "Гаджето ви е много мило, пазете го"
Отново станах червена, прихванах от Дона...
Тогава от устата ми се изстреля:
Аз- Юнги, какво ти каза възрастната жена онзи ден?
Юнги погледна надолу.
Юнги- Няма значение...
Аз- Има значение, искам да знам.
Юнги- Каза ми, че аз съм човекът за теб... И, че си личи, че ме харесваш...също така и аз теб...
Замълчах. Беше толкова права...
