Two Worlds || Jikook [DISCONTINUED]

Глава 12: Удоволствие да те видя отново

- Джънгкук -

   Днес Хосок ще дойде! Развълнуван съм, не съм го виждал от толкова много време! Ще си разказваме за толкова много неща! Нямам търпение UwU!

- ТЕХЮНГ~! - извиках като отворих вратата на спалнята му.

   Той не помръдна и аз се усмихнах злобно. Надвесих се над лицето му, взимайки чаша вода и я излях бързо, след което се отдръпнах.

- Ааа! - той разтърка очи и даде един злобен поглед.

- Хосок ще идва днес! Ти дори не е нужно да спиш... - засмях му се.

Чух почукване по облачната врата и веднага отидох да отворя. Гушнах идващия защото нямаше кой друг да ни посети освен Хоби. Но усетих, че не беше той. Отворих очи и осъзнах, че това дори не е ангел. Опитах се да се отдръпна.

- Липсвах ли ти Куки~? - да. Това беше Джимин. Опитах се да се отдръпна, но той ме прегърна силно.

- Д-да... Много - признах и се отпуснах в прегръдката. В този момент не чувствах нищо лошо. Все едно нямаше проблем, че извършвам нещо като престъпление.

   Положих глава на гърдите му и затворих очи. Исках да остана така завинаги. Харесваше ми топлината, която той излъчва Джимин. Харесва ми как изглежда Джимин. Харесвам... Джимин.

-К-Кук... - чух Техюнг зад себе си. Разширих очи. Съвсем забравих за него.

   Веднага се отдръпнах и литнах няколко сантиметра по-високо.

- Т-Тае... Мога да обясня! - погледнах го уплашено.

- З-затова ли се притеснявахме толкова за теб? Защото си се срещнал... С демон? Или по точно с дявол? - той наблегна на думата.

- Не го казвай така! - усетих сълзи в очите си.

- Какво да казвам? Това е истината! Знаеш, че е против правилата!

- М-моля те не казвай на Сокджин-хюнг! Ще ти обясня! Той не е лош! - посочих Джимин, който гледаше невинно и си мълчеше.

- Как да не е лош? Джънгкук ти нормален ли си!? - Тае се предпазваше от него.

- Моля те! Не му к-казвай - започнах да плача. Усетих, че Джимин ме прегърна отзад и аз останах да плача безпомощно.

- Д-добре... Няма да му кажа. Но искам обяснение - той видя честността. Техюнг беше специален ангел - можеше да види когато някой лъже. Това не важеше за демоните, но можеше да докаже, че казвам истината.

   Влязохме вътре. Слава богу Джин не ставаше рано.

- Така... От кога го познаваш? - той ме погледна.

- Ами... Онзи ден, когато отидохме при реката както казах се одарих я клон на дърво и паднах в портал. Всичко ме болеше и без да се осъзная бях в ада. Джимин бе първият, който ме зЪвЪрна гледах Техюнг в очите през цялото време. Бях сигурен, че демона няма да ни направи нищо.

- Вярвам ти - настроението му се промени и ме гушна. Аз го прегърнах също.

- Хосок не трябва ли да идва вече? -  попитах като го пуснах.

- Най-веро- чу се почукване отново.

- Джимин, скрий се някъде! - информирах го и той отиде в банята. Не че тя някога ни е била нужна, така че това е бонус.

   Бързо отворих вратата и гушнах Хосок вече този път.

- Хобиииии!~ - казах като малко дете.

- Здрасти Кук, твоята надежда и слънце е тук! Също и на Техюнг - той му намигна и Тае се изчерви OwO.