Two Worlds || Jikook [DISCONTINUED]

Глава 5: Фатална грешка

- Джънгкук -

Събудих се на място, което не познавам. Последното, което си спомням е, че ударих главата си в един клон. Тогава болката взе да се връща.

-Ох - казах държейки главата си.

Всичко наоколо беше червено и някак горещо. Чудя се дали има живи същества, след минути бих могъл да стана човешко шишче! Поне крилата ми бяха наред, но леко ме болеше, така че ще трябва да се възстановят преди летене.

-Ах - изтенах опипвайки главата си отново. Доста е болезнено.

Трябваше ми лекар или въобще някой, който разбира от анатомия на крила иначе съм в задънена улица.

-Виж ти, виж ти, какво си имаме тук? - чух непознат глас зад мен. Подскочих и се обърнах по посока на гласа.
Пред мен стоеше красив мъж, с изваяно от красота лице, големи устни и кафяво-червеникави очи и руса коса. Личеше си, че има мускули, но друго, което ми направи впечатление бяха черно-червените му крила, бяха като от кафифе. Имаше и рога.

Мисълта ми ме удари като гръм от ясно небе. Червени крила? Рога? Вряла червена земя? АЗ ПОПАДНАХ В АДА! БУКВАЛНО!

Бързо извърнах поглед надолу като си спомних всички правила... Не говори с него и не го гледай в очите. Достатъчно ми е едно нарушено правило.

-Хмм... Защо изведнъж така се сви? О, да вярно. Ти си ангел. Нямаш право да ни гледаш и говориш с нас. Но ако няма да нарушаваш правилата защо си тук? - демонът изръмжа смъртно последната част. Но аз нямам право да му отговоря.

Той се наведе и ме стисна за рамото.

-Говори! Не може да мълчиш като риба! ЧУ ЛИ МЕ!? - извика той и ме ритна. Заболя ме не само от удара, но и от суровия му тон.

-Казах да говориш! - изръмжа към мен. Така и нямаше как да се измъкна, а смъртта не ми се вижда по-добра идея.

-А-аз... - едва казах.

-Погледни ме в очите като говориш! - той пусна рамото ми от дългото стискане.

Нямах избор, бях прекалено добър и се осмелих да го погледна. Като че ли лицето му доби друг израз.

-А-аз... Аз... Просто... - едва казах, но усетих сълзи падащи по лицето ми. Стоях неподвижно, но все още подчинен, гледащ в очите му. Странно как той изглежда ми съчувства.

-Хей, съжалявам... Не трябваше да бъда толкова груб... - той ме хвана за двете рамена, но по грижовен начин. Наведох лице. Как си помислих, че мога да се подчинявам на демон?

-Моля те, ще ти помогна ако искаш. Само ми кажи какво се случи, добре? - той вдигна лицето ми, след което започна да гали косата ми.

-Ами с моите п-приятели, трима ангели и б-брат ми бяхме с-слязли на земята... - заекнах, пускайки сълзите ми да текат свободно.

-П-после се р-разхождахме и започнахме да с-събираме п-плодове за другият ми по-голям брат п-понеже му трябваха за нещо н-наречено к-компот... И а-аз после си ударих г-главата и с-се събудих т-тук - казах усещайки как не ми остава въздух.

-Благодаря че ми каза, знаех си, че ангелите са твърде мили, за да пазят тайни... Ще те прегледам, учил съм медицина и ще ти помогна с каквото мога, съгласен ли си? - попита той, бършейки сълзите ми.

Не мога да вярвам на чудовище като него! До преди малко ме риташе и ми викаше! Но някак можех да видя, че казва истината.

Без да се замислям кимнах и се постарах да се усмихна. Той също се усмихна и ми помогна да се изправя. Всъщност изглежда наистина иска да помогне, но не знам защо.