Глава 10: Лъжи

74 12 3
                                                  

- Джънгкук -

  Все още стоях на облачната земя пред вратата на дома ми. Оглеждах се, за да повярвам, че наистина съм пристигнал. И беше така! Не мога да повярвам, че се завърнах!

  За момент се поколебах, гледайки дръжката на вратата. Не знаех дали реакциите им ще са положителни или отрицателни. Каквито и да са винаги има план "Б", така че без повече отлагане отворих вратата.

-Момчета... - промърморих и разширих очи при гледката, която видях.

  Техюнг и Чаньол плачеха на дивана, докато Джин и Бейкхюн се опитваха да ги успокоят, въпреки, че тъгата им беше повече от очевидна. Сехюн не знам къде беше, не го видях.

-ДЖЪНГКУК! - всички извикаха синхронно и ме прегърнаха, все едно не сме се срещали от години.

-Добре ли си?! Как си!? Къде беше!? - отговориха отново, а аз се почувствах малко замаян от липсата на кислород и от болката преди малко, докато минавах през портала.

  Леко ми причерня и изпаднах в безсъзнание.

  Не знам, колко дълго съм спал и отворих очи, за да видя момчетата около дивана, на който лежах.

-Добре ли си? - попита спокойно Сехюн, който се е върнал, очевидно.

-Д-да.. Ох - хванах главата си от острата болка, която все още не си е отишла.

-Къде беше? Толкова бяхме притеснени, че Тае си изплака очите... Не, че не ни липсваше, но изглеждаше супер притеснен и така и не каза нищо - обясни Сокджин.

-Ударих главата си в изкривено дърво по невнимание, това е всичко... - казах леко.

-Но аз видях огромна дупка под теб! Ти беше изчезнал, не беше на земята! - извика Техюнг с притеснение.

-Но аз никъде не съм бил... Ъмм... Събудих се на същото място, на което паднах и вас вече ви нямаше - излъгах с дрезгав глас.

  Останалите повярваха, докато Тае ме изгледа странно, но после кимна.

-Нещо боли ли те? - Чаньол изведнъж се обади, но аз му дадох топла усмивка и поклатих глава.

-Малко ме болеше главата, но сега съм по-добре - измрънках, той се усмихна и излезе с другите, докато Тае остана с мен.

-Хей Кук, имам добри новини! - лицето на Тае светна, а аз го погледнах объркан.

-Какво се е случило - дадох му идиотска усмивка, за да го разсмея.

-Братовчед ни Хоби ще ни посети тази неделя! - той плясна с ръце като малко дете и аз се засмях.

-Супер! Не съм го виждал отдавна, той е нашата надежда! - пошегувах се и станах от дивана.

  С Тае направихме приятелският си поздрав, който измислихме още от деца и се прегърнахме от радост.

-Дали е свалил някой женски ангел, а? - засмя се Тае, но очевидно изражението му помръкна леко.

-Млад е, няма как - отвърнах с кикот. Дори и да бяха само два дена, момчетата ми липсваха много!

~Вечерта~

  Часът беше около 8 и променихме 'темата' на домашният фон на вечерна. Това бе единственият начин да си представим, че е вечер понеже навън винаги грееше безкрайното слънце.

  На масата с Джин и Техюнг си поприказвахме и си мислихме как да изненадаме Хосок.

  Същата вечер влязох в стаята си и легнах замислено. Имах чувството, че нещо в мен липсва.

Два свята// JikookWhere stories live. Discover now