Sweet girl

Глава шестнадесета

-     С Ноел спахме заедно - изръсих, а след като видях как тримата зяпват учудено насреща ми в синхрон, побързах да добавя. - На дивана, имам предвид. Не сме се чукали.

-      Пич, за момент бях готов да глътна някоя муха - Джейкъб се засмя. - Та, значи сега спите заедно? Коя е следващата стъпка? Една и съща четка за зъби?

-       Не ми се подигравай, не съм в настроение - предупредих го.

Фил го хвана за ръка и той се облегна назад на сепарето, затваряйки си устата.

-    Харесваш ли я? - Кайл ме попита.

Свих рамене.

-     Знам само, че си обещахме да бъдем само приятели.

-      Остави ги тия глупости - той махна пренебрежително с ръка. - Питам те само едно - харесваш ли я?

-       Не знам, казах ти - поклатих глава. - Отдавна не съм, всъщност май никога не съм... Не знам какво е.

-      Никога не си се влюбвал? - той отново се опули насреща ми.

-       Поне не мисля така. А ти?

-       Разбира се! - възкликна сякаш намираше въпроса ми за абсурден - Защо мислиш, че сега го карам само на еднократна употреба? Разбиха ми сърцето. Но сега да се върнем на теб.

-         Сам, мислиш ли, че чожеш да бъдеш с нея? Ако, представи си, и двамата се влюбите, бихте ли издържали за повече време? Бихте ли могли да създадете силна връзка помежду си? - Фил реши да се включи.

Погледнах двама им с Джейкъб и осъзнах, че никога не бях имал това, което те имаха.

-       Като приятели се разбираме, обичам да прекарвам времето си с нея. Но като двойка... Нямам представа.

Изпих още една чаша уиски.

-      Объркан си, това е - той набързо ме диагностицира. - Трябва да седнеш и да помислиш, но на трезво. Спомни си какъв си около нея, какво правиш, дали се държиш по по-особен начин... Всичко в теб трябва да ти говори.

-        Не искам да си разваляме приятелството - поклатих глава. - А и най-вероятно тя изобщо не ме харесва.

-        Тогава имаш нужда от жени - Кайл категорично заяви. - И то много жени. Чукай, докато не ти се завърти толкова главата, че да забравиш, че дори си си помислял за Ноел.

Съветът му ми се стори много добър - не толкова заради самото чукане, а защото просто бях пиян и продължавах да си наливам още и още в чашата. Фил и Джейкъб не изглеждаха толкова доволни от наставленията на Кайл, но преди дори да се бяха опитали да ме разубедят, заявих, че искам да сменим темата. Подхванахме разговор за коли, а докато те спореха за някакви модели отпреди три години, извадих телефона си и писах на Челси.

Искаш ли да се видим тази вечер?

- Сам.

Отговорът й пристигна минути по-късно, когато бутилката пред мен вече беше празна.

На същото място. В 9 часа. ;)

- Челси.

Засмях се на емотиконката, която ми беше изпратила, макар да не знаех какво толкова смешно намирах в нея. Смехът ми обаче секна, когато екранът се освети и на него се изписа номерът на Ноел. Пренасочих обаждането й към гласовата поща и изключих телефона си.

В онзи момент бях убеден, че трябваше само да прекарам малко време далеч от нея, за да запазя приятелството ни. Нямах представа колко трудно щеше да се окаже това в действителност.