Help me, Baby- Yaoi Vkook/Yoonmin

#38

/Джимин/
Всичко ме болеше, едвам дишах, виках през вратата да ме освободи, но нищо. Погледът ми се замъгли, започнах да виждам само прашинки и всичко стана черно. Краката ми омекнаха и не се държах на тях и паднах на земята, удряйки главата си в ръба на малкия шкаф.

/Техюнг/
Стигнахме възможно най - бързо и паркирах колата си отпред. Джънг веднага излезе от нея и се запъти към вратата на къщата. Беше заключена. Аз притичах и надникнах през прозореца. Видях само Йонги, пушеше нещо, а всичко около него гореше. С лакът счупих големия прозорец и влязохме бързо вътре.

- Йонги къде е Джимин казвай мръсно копеленце.. - извика Джънгкук и притисна врата му, карайки го да стене от болка. Изпусна фаса на земята и извика. - Къде е!? - пусна го и го погледна в кървясалите му очи.

- Джимин?? Джимин къде си??- започнах да обикалям и да търся момчето. Отварях вратите, но нищо. Имаше една заключена. Сигурен бях, че беше вътре. Когато я отворих се провикнах. Нямаше никой. Видях пистолет в джоба на едно яке, закачено на една поставка до секция. Взех го и проверих дали е зареден. Сложих го в джоба си и продължих с търсенето.

/Джимин/
Отворих очи и станах, след което за миг ми причерня, но запазих равновесие. Сигурен бях, че чух гласа на Техюнг. Усещах дим. Отново не можех да дишам, затова ритах силно вратата. Чувайки гласа на Техюнг ми падна камък от сърцето.

- Джимин???

- Аз съм даа... - едвам имах сили да говоря. Момчето отключи вратата и го прегърнах силно. Върнахме се в хола и погледнах момчетата..

- Трябва да се махаме...сега! - извика Джон и кимнах. Чувах сирени, които наближаваха.

След време двама мъже в синьо отведоха Йонги. Техюнг и Джон хванаха ръцете ми, опитах се да се отърва от хватките им, но нямах сили. Виках силно, плаках..

- Йонгии!! Нее!! - ритах силно във въздуха..

Йонги ме погледна, вървейки към полицейската кола. Усмихна се, а след това се засмя зловещо. Не го познавах такъв..това не беше той..

------------------------------------------------------

Хейй ето и новата глава..надявам се не ме мразите, заради това, което стана... Обичам ви много..❤