Help me, Baby- Yaoi Vkook/Yoonmin

#17

/Техюнг/

Събудих се, точно до Хосок. Побутнах го да стане, защото трябваше да се оправяме за сватбата.

Хосок: Офф хубу ставам.

Аз: Ще облечеш моя костюм.

Хосок: Ами ти с какво ще си облечен?

Аз: Вярно. Е, аз ще направя плана, който измислих. Няма да съм на сватбата. Спокойно всичко ще стане точно. А сега да се оправяме и да слизаме на закуска.

Оправихме се и закусихме. Още се чудех нали като аз вече няма да се женя, защо сме още във вилата. Е, сигурно майка ми и бащата на Аръм наистина се обичат.

Мама: След малко ще дойдат гостите.

Аз: Поканила си вече?

Мама: От преди седмица. Е, Хосок, твоите родители кога ще дойдат?

При въпроса на майка ми, се задавих. С Хосок можеше всички теми да говори, но не и тази.

Хосок: Родителите ми починаха в катастрофа преди три години. Оттогава живея сам.

Мама: О аз много съжалявам.

Хосок: Няма проблем.

Настъпи мъртва тишина. Беше страшно неловко. Разчупих леда.

Аз: Е, аз ще се оправям. А ти Хосоки?

Хосок: А да и аз.

Влязохме в стаята ми.

Аз: Добре ли си?

Хосок: Аз? А да. Е, к-къде са пръстените?

Аз: Спокойно в стаята на майка ми.

Хосок: О да много съм спокоен.

Взех костюма и му го хвърлих. Той веднага го облече. Аз сложих нещо простичко.

Аз: Е, ще трябва да вземем пръстените.

Хосок: Как?

Аз: Ами лесно. Майка ми и Дък са в трапезарната. А спалнята е далеч от нея. Готово.

Хосок: Колко си ентусиазиран.

Аз: Личи ми. Е, хайде да вървим.

Стигнахме спалнята. Хосок гледаше да не мине Аръм или другите. Аз взех пръстените от кутията и се махнахме. Оставаше само да купя една малка кутийка за единия пръстен.
 
  Всичко бе готово. Храната, дойдоха гостите и всичко започна. Хосок се колебаеше за отговора и тъкмо да си отвори устата да каже нещо, майка ми извика.

Мама: Спрете сватбата! Пръстените ги няма!

Аз незабелязано затичах, понеже бях на най-последния ред, в случай, че се случи това. Затичах към близкия мол. Там продаваха всичко. Влязох в сватбения щанд и купих кутийка. Всичко беше готово. Нямах много време и започнах да бягам към дома на Куки. Когато стигнах звъннах. Той отвори, но когато ме позна понечи да затвори.

Аз: Моля те.

Джънгкук: Разкарай се.

Аз: Трябва да те питам нещо.

Джънгкук: К'во? По-бързо.

Аз изкарах кутийката и я отворих.

Аз: Ще се омъжиш ли за мен? Не приемам "не" за отговор.

Джънгкук: Нали щеше да се жениш за оная?

Аз: Майка ми ме накара, а и тя щеле да се жени за Хосок, но аз откраднах пръстените.

Джънгкук: И всичко това си го направил....за мен?

Аз: За теб всичко бих направил любов. Е?

Джънгкук: ДА!!!

И двамата се разплакахме и прегърнахме.

Джънгкук: Кога ще е сватбата?

Аз: Сега! Бързо!

Хванах го за ръката и се запътихме към вилата. Всички още бяха на сватбата и търсеха явно пръстените.

Аз: Чакайте! Аз ги взех. Искам да се омъжа за истинската си любов.

Мама: Ами Аръм и Хосок?

Хосок: Опитах се да Ви кажа, че не я харесвам.

Аз: Е мамо?

Мама: Р-разбира с-се. Щ-щом сте щ-щастливи.