Help me, Baby- Yaoi Vkook/Yoonmin

#11

/Джънгкук/

Събудих се, заради недостатъчното кислород в белите ми дробове. Виновникът за това бе огромната ръка на Техюнг върху гърдите ми. Леко го побутнах, а той измънка нещо под носа си. С всичка сила го бутнах и той падна на земята.

Техюнг: Ахх...Защоо??

Аз: Не можех да дишам.

Техюнг: За кво ти е да дишаш?

И двамата се засмяхме при казаното от него. Той се изправи и предложи да си направим нещо за ядене. Отидохме в кухнята.

Техюнг: Ще провериш ли какво има в хладилника?

Аз: Разбира се.

Отваряйки хладилника изпадаха доста неща. Взех ги и се обърнах към Техюнг.

Аз: Хладилника ти не побира тези неща.

Той ме погледна с перверзна усмивка, тъй като това, което държах в ръцете си бяха краставица и банан.

Аз: Ах ти..

Оставих ги на плота и огледах какво друго има в хладилника. Забелязах течен шоколад. Веднага го грабнах и с усмивка до уши го показах на Те.

Техюнг: Препечени филийки с шоколад?

Аз: ДАА!!

Той се усмихна при реакцията ми. Той изкара от чекмеджето пред себе си хляб и взе четири филийки. Включи тостера и постави две филийки. Не след дълго те изскочиха. Те ги сложи в чинийка и постави другите две.

Техюнг: Ще намажеш ли тези, докато се пекат другите?

Аз: Да.

Грабнах филийката и ножа и я намазах. След това и другата. Останалите две подскокнаха и Те ги даде на мен да ги намажа. Бяхме готови и седнахме да ядем. Докато ядох Те постоянно се взираше в мен, което до някаква степен беше сладко, но и плашещо.

Аз: Какво има?

Техюнг: Изцапал си се.

Аз: Къде?

Той взе салфетка и ми избърса долната устна.

Техюнг: Боже..

Аз: Какво?

Техюнг: Как може забога да си такъв ангел? Не мога дори да гледам когато се усмихнеш. Твърде сладост!

Не можех без да се усмихна и най-вече изчервя. Чу се звънене на нечий телефон. Бе на Те. Той се изправи и вдигна. Аз през това време отсервирах и измих съдовете.

/Техюнг/

Някой ми звънна. Погледнах телефона и веднага вдигнах. Доста се изненадах, че точно тя ми звъни. Попринцип не говори много с мен.

Мама: Хей сине! Не съм те чувала от толкова време. Как си?

Аз: Ъм..добре ти?

Мама: Отлично!

Аз: Мамо искаш нещо от мен. Какво е?

Мама: Ами..как да ти кажа ъм...такова..след седмица се жениш.

Аз: КАКВО!!???

Мале хора мн голяма кашичка😂😂😂