Help me, Baby- Yaoi Vkook/Yoonmin

#37

/Джимин/

Аз: Пусни ме!! Искам да се махнеш от къщата!!

Йонги: Да ти напомням ли, че и двамата я купихме? Няма да излизаш.

Аз: Значи съм затворник!?

Йонги: Да! Ще правиш каквото аз кажа дребен!!

Взирах се в неговите злобни очи. Заплаках и избягах в стаята си.

/Техюнг/

Седяхме и гледахме филм. По едно време телефонът ми звънна. Беше Джимин.

Аз: Хей Джимин как е?

Джимин: ПОМОГНИ МИ!!!!

Аз: Защо какво има???

Джимин: Йонги ме заключи ине ми дава да излизам. Затворник дъм в къщата си!!

Аз: Чакай чакай. Ще говоря с него.

Джимин: Той е психопат. Изнасили ме, а след това и ме преби!!

Аз: М-моля!!??

Джимин: Той е психично болен!!!

Аз: Ще се обадя в полицията да го прибере.

Джимин: Ама...

Аз: Ало?... Ало!?

Връзката прекъсна.

/Джимин/

Йонги влезе, докато разговарях.

Йонги: Какво правиш!?? Забранявам ти да раьговаряш копеле!!!

Той ме дръпна за косата и ме събори от леглото. Започна да ме удря с всичка сила. По лицето, в корема, по гърба... Започна да ме рита в корема отново. Аз виках и го молех да спре.

Аз: Моля те!!! СПРИИИИ!!!!

Йонги: Ще се научиш да кротуваш кучко!!

Аз: Моля т-тее!!!

Започнах да плача силно, а той спря и излезе, заключвайки вратата. Започнах да ритам предметите около себе си и да ги хвърлям. Побеснях.

/Техюнг/

След като се обадих в полицията разказах и на Джънгкук. Той беше потресен от ситуацията.

Джънгкук: Не трябва ли за психопати да се обадим на лудницата?

Аз: Шштт тихо сега... Те ще се справят. Казаха, че след десет минути ще пристигнат на мястото. И ние трябва да отидем.

Джънгкук: Да тръгваме тогава.