Никога няма да те забравя[Завършена]

Давам ти цялото си доверие

Аз се обърнах към него.
-Ще ти докажа,че тя лъже.И тогава може би ще ми имаш доверие.
-Обичам те,имам ти доверие.
-Вярвам че ме обичаш,но доверието не го виждам.Нищо може би е по-добре ние да го изградим отначало.
-Ами ти обичаш ли ме?-Несмеех да мръдна естествено че го обичах,но той много ме нарани.
-Аз загубих същноста си заради теб,аз забравих за себе си заради теб,дори незнам защо толкова много те обичам.Разбираш ли незнам какво ми става!-Доближих се до него и го целунах.Отдръпнах се от него.
-Това отговорили на въпроса ти?
-Може ли да повториш?-Попита той лукаво.
-Не,защото започваме час.А и ще ти докажа че Лиса лъже.

След часовете

Бях споделила но Марико за случилото се.Тя реши да ми помогне.Отидохме в дома й.
И започнахме да мислим..

-Може би...трябва да е накарме да си признае.
-Да бе,и как.-Попитах аз.
-Или пък...
-Сетих се!-Викнах гордо аз.-В училищните таоленти има камери нали?
-..Да..?
-Ами ето го и решението,ще се промъкнем в кабинетое на директора ще свалим записа на флашка и ще покажем на Куки.
-Дали ще стане?
-Естествено!Утре ще разкрием истината.

На следващия ден

Днес е последният ни ден в училище,започва междусрочната ваканция.Обяках това:

Тръгнах към училище.Часовете минаваха бавно и мъчително.
Следкото мина и последния Марико дойде при мен.
-Моника ела с мен аз ще сваля файловете а ти ще наглеждаваш да недойде някой.
-Да вървим!-Ние тръгнахме огледахме се и влязохме в кабинета.
-Побързай!-Подканих я аз.След 10 минути излезе и ми даде флашката.
-Моника аз ще си вървя.Успех с Куки,а може ли утре с Техьонг да дойдем увас да гледаме филм.
-Разбира се и Куки ще дойде.-Аз и намигнах.Гушнахме се и аз отидох да отведа моето момче в компютърния кабинет.
-Ела с мен!-Хванах ръката му и започнах да бягам.
-Къде?-Преди да стигнем Лиса се изпречи на пътя ни.
-Моника ела в двора на учището спешно е!
-Куки отиди в компютърния кабинет аз идвам след минути.
-Дообре.-Лиса хвана ръката ми като я стисна доста силно.
Ние излезнахме и тя ме забърка към задния двор.Бутна ме заговори.
-Ако мислиш,че ще ти позволя  да разкриеш на Куки че аз казах на момчето.Много се лъжеш.
-Няма да ме спреш.-Тя ме погледна злобно.
-Глупачка.-Тя вдигна ръката си и щеше да ми удари шамар.Но някой я спря и това беше Кук.
Той хвана ръката и и я погледна с отварщение.А тя замръзна.Той пусна ръката и назад.
-Лиса не съм го учаквал от теб.Осъзнаваш ли,аз ти имах доверие приемах те за приятел а ти си била толкова подла.Нараних Моника заради теб.
-НАПРАВИХ ГО ОТ ЛЮБОВ,ИСКАМ ТЕ ОБРАТНО ПРИ МЕН,НЯМА ДА ПОЗМОЛЯ ТЯ ДА ТЕ ОТМЪКНЕ ПОД НОСА МИ.-Тя се обърна и си  тръгна.
-Моника съжелявам,че не ти повярвах,ще разбера ако скъсаш с мен.Обичам те вече ти имам цялото си доверие.Незнам какво ми стана.
-Шш няма нужда да ми се изразяваш.Немога да живея без теб няма да те оставям.
-Ами ти имаш ли доверие?
-Имам повече доверие на теб от колкото на себе си.-
Той ме прегърна и тръгнахме към нас.
-Зайо искаш ли утре да дойдеш унас и да гледаме филм.
-Добре сладурано
-Марико и Тае също ще дойдат към 12:00.
-Аз ще дойда по-рано.
-Хах добре.-Стигнахме до нас.
-Чао обичам те!
-Ами целувка?!-Той меко се снижи аз слепих устните ни.
-Обичам те Моника до утре!-Аз влезнат вътре баща ми го нямаше.Качих се в стаята си и заспах мигновенно.

Съжалявам за грешките