Никога няма да те забравя[Завършена]

Какво става?!

Ходих при Джънкук почти всеки ден.Само ако знаех,че той ще стане толкова важен за мен,само ако Знаех че той ще стане целия ми свят
Знаех едно аз му причиних това.Сега тъкмо тръгвам към училище.От ден не съм ходила да го виждам защото бях на работа.Днес след училище ще ида отново да го видя.Отново ще му разказвам истории,пея песни.Лиса не съм я виждала на училище от седмица.Сега влизам в час.

След часовете.
Тръгнах към болницата вече бях пред стаята на Куки.
Дойде една лекърка.
-Кого търсите?-Попита ме тя.
-Ами ъ Джънкук той беше настанен в тази стая.-Тя ме погледна шокирано.
-Момчето се събуди вчера в полунощ още днес сутринта го изпитахме!
-К-какво?
-Съжалявам госпожице,свържете се с него и говорете.-Тя ме подмина.Защо не ми се е обадил щом са го изписали?М-може би след случилото се вече няма чуснва към мен.Може би ми се сърди.Има право,той ме мрази сигурно.Нека ме мрази аз ще го обичам.Обадих му се поне 10 пъти изключил си е телефона.
Тръгвам към работа после ще се свържа с него.Беше тъмно ходих леко притеснена защото точно по тези улички се събират наркомани,пияни хора и вие се сещате.
Стъпвах леко плахо,осетих че телефона ми извибрила в джоба ми.Аз поскочих което предизвика смях от момчета насядали по пейките.

Разговора
-Ало Моника!

-К-куки?-Щях да се разпла от радост,но една ръка намираща се на детето ми развали всичко.Непозната фигура ме дръпна и аз изпуснах телехона.

-Моника какво става ехо МОНИКА?

-Кук помогни ми м-моля те.Аз съм на тъмните улички!-Започвах да крещя.И да се дърпам.

Край на разговора.

-Ела котенце писи писи.-Какво става.Някакво момче май беше година по-голям от мен,той ме  завлече след себе си.Какво става?!
-Пусни ме,кой се ти,нищо не разбирам.Отговори ми!-Вече плачех той ме притисна до стената и зароди главата си в врата ми.
-Ухаеш на плодове!
-Пусни ме какво правиш?Кой си ти?
-Шшш много въпроси аз ще ти дам само един отговор.
-Пусни ме,моля те.Махни се от мен!-Той ми удари шамар.
-Млъкни,изглеждаш ми умно момиче отстави работата на по-големите.-Вече плачех той започна да ме целува,аз не ме отвръщах той си спусна ръката по кръста ми и удари силно дупето ми.Аз изохках.
-Знаеш какво да правиш.Иначе- от джоба си изкара ножче.Той започна да оставя лигави целувки по врата ми.Аз всячески се опитвах да го отблъсна но не успях.
Той премина по-надолу.
Слави блузата ми.
-СПРИ,КАКВО ПРАВИШ?!-Той ми се изсмя и вдигна ръцете ми над главата ми.
-С-спри м-моля те!-Тогава ми дойде да го изпитам там където слънце не огрява.Направих го той се отръпна и се преви.
Това беше моят шанс.
Само че той хвана ръката ми и ме върна на мястото ми.
Удари ме с все сила.От носа ми потече кръв както и от устната ми.
-Малко дална кучка!-Изсъска той срещу гърдите ми.Прехапа устна и се протегна да..
Чух гласа на..

-МОНИКА?-Това ли е моето спасение.Опитах се да извикам.Но нямах глас може би от толкова плакане. затайх дух.
-ДЖЪНКУК ТУК СЪМ П-П-ПОМО.-Глъпака  отново ме удари.
Чух стъпки.
-Разкарай се от нея!-Кук започна да го налага.След минути насилника ми се превиваше на земята аз се бях свила в ъгъла и плачех.
-Хайде сладкиш !-Кук дойде и ме взе.
-Аз съжалявам!-Проговорих  аз.
-Защо съжаляваш.
-За състоянието ти,и ти благодаря че ме спаси.
-Ще направя всичко за човека който обичам,а именно теб.
-Значи не ми се сърдиш.
-Не.-Той боцна носа ми.-Утре ще се оправя с онова копеле.
-Обичам те зайо.
-Аз също.-Той ме отведе утях. Сложи ме на леглото и мигновенно заспах.

Съжалявам за грешките