Никога няма да те забравя[Завършена]

Последна надежда

Денят на представянето на проекта на Тае и Моника.

Днес е денят за представянето на проекта,и днес ще призная чустната си към V много се вълнувам.
Обялкох се така:

Взех няколко неща който съм донесла от България,приготвих едно българско ястие и търгах към училище.Когато вече бях пред училищния двор автобуса спря и от него слезнаха Куки,Марико и Тае.
Те дойдоха при мен.
-Моника аз нося необходимите неща,а ти?-Тае започна с притесненията си от сутринта.
-Да всичко е тук!-Забелязах как Джънкук не беше в настроение беше напрегнат.Попитах го,но той не ми отговори.
-Е хора аз и Моника отиваме да приготвим нещата за часа.-Каза Тае и ме задърпа.Ние оставихме Марико и Куки зад нас.

Гледна точка на Джънкук

Е есно е тя ще му признае той  може да се е влюбил в нея.И ще бъдат заедно,а аз няма какво да направя няма как да я накарам да се влюби в мен.Незнам какво да правя.
-Хей приятел добре ли си?
- Марико,знам какво ще се случи и лошото е,че аз нищо немога да направя.-Аз тръгнах и оставих Марико назад.

Неотрален разказвач

Джънкук си мислеш че няма какво да направи.Но съвсем не беше така той просто трябваше да признае чуствата си и да остави решението в нейните ръце.Сега той вървеше с отчаяние по коридорите.Само след броени часове щеше да стане ясно дали Моника ще стане гадже на Тае или щеше да даде надежди на Джънкук.

След часовете.Гледна точка на Джънкук

Предснавянето на проекта им мина страхотно за първи път ям сарми,бяха вкусни.Е ето дойде момента в който Моника ще стане гадже на Тае.Те тръгнаха към парка за да си вземат сладолед и тя ще му признае.
-Джънкук пред мен!-Марико започна да ме буда.
-Какво?Къде отиваме?-Започнах да задавам въпроси.
-Не ,,Ние"ти отиваш да ги следиш и ако се наложи да успокойш Моника!
-Права си трябва да съм до нея ако той я отхвърли.
-Естествено,че съм права да ме вижадш седнала?-Зададе риторичния си въпрос.
-Всъщност.-Тя ме прекъсна.
-ОТИВАЙ ПРИ ТЯХ!-Тя се разкрещя,а аз побягнах към парка.

Гледна Точка на Моника
-Хей ъм искаш ли да отпразнуваме успеха си като отидем в парка и си вземем сладолед?
-Добре да вървим.-Запътихме се към парка.Взехме си сладолед и се настанихме на пейката до едно езеро.Беше неловко защото никой не обели и думичка.Но след минути той наруши мъчителната тишина.
-С теб се работи прекрасно.Имам предвид проекта повечето момичета не биха приели задачата толкова сериозно.
-Благодаря и ти си отговорят,добър,красив,умен.-Той ме прекъсна.
-Благодаря и аз мисля същото за теб.-Какви ги говорех.
Той леко се засмя и си наведе главата.Сега е момента да му призная.Хората се казали,,Сега или никога"
-Маже ли да ти призная нещо?-Той ме погледна право в очите и се появи сериозния му поглед.
-Да разбира се,какво има?
-Аз харесвам те.Не аз много те харесвам.Обичам те.Обичам всичко в теб.Погледа ти,поведението ти.Всеки път щом те видя става нещо с мен.
Щом ме погледнеш аз пропадам в очите ти загубвам се в тях.Усмивката ти е ангелска.
Аз за първи път се влюбвам незнаех какво е любов докато не те срещнах.Незнам какво повече да кажа освен,обичам те Ким Техюнг.-След казаното го погледнах в очите.Той несваляше поглед от мен и  тръгна да говори.

Гледна точка на Джънкук.

Стигнах навреме скрих се зад дървото зад тяхната пейка и се заслушах.Чух признанието на Моника.Извревувах.Много изревнувах.Натъжиш се.Това ли е момента в,който мога да я изгубя всяка надежда да бъдем заедно?Това ли е момента в,който губя първата си истинска любов?И защо в мен всяка надежда умираше в тишината от тяхна страна?
Защо в душата ми грее последно пламъче което ми дава сили да дочакам какво ще каже Тае?
Най стене той проговори.

Здравейте.Дано ви е харесала главата.Съжалявам за грешките.