Никога няма да те забравя[Завършена]

Гости

Докато вървяхме към вкъщи,аз леко го погледнах и се усмихнах.Той забеляза това и се обърна и ми се усмихна аз си обърнах главата на другата страна.Той се засмя.
-Какво?-Попитах за леко раздразнително.
-Защо винаги щом някой те погледне в очите ти се изчервяваш?- Какви са тези страни въпроси как се очаква да му отговаря ами сега.
-Незнам просто ме е срам.Ами ти с тази твоя усмивка ми напомвяш на малко зайче.Само дето зайчето е по-сладко.-Обичам да го изнервям.Хи хи.
-Ааа така значи.-Той скръсти ръце пред гърдите си като се нацупи.Аз го погледнах и се засмях.
-Не се сърди зайо байо шегувах се.- Той се обърна на другата страна. този момент покрай нас мина продавач на рози.Аз извадих пари и купих една.Докато Кук блееше някъде.
Човекът ми подаде розата а аз парите и се разминахме.
Аз потупах Куки по рамото.Застанах пред него и се поклоних.
-За най-сладкия заек на света,ти винаги ще си едно малко сладко зайченце без което света нямаше да е толкова хубав.-Леко се изкикоти.
-Ще ти простя ако ти ми простиш това.-Той ме хвана и ме вдигна като започна да ме гъделичка.Аз се смях гръмогласна което предизвикваше и той да се засмее.
-Добре само спри,Кукиии..добре добре моля ти се.-Той спря да ме гъделичка но още ме носеше.Косата му беше разрошена леко беше почервенял от смях.
-Знам как ще бъдеш още по-сладък ето.-Сложих му розата в устата.А той се повдигна веждите.Започнах да се смея.
-А когато се смееш отново ставаш червена.-Каза той.Аз закрих лицето си с ръцете.
-Неее махни си ръцете.-Аз го послушах.Той продължаваше да ме носи докато не приближихме къщата ми.
-Куки пусни ме,и си върви защото татко е вкъщи и ако ме види с момче ще ми се смее.
-Аз не мисля така.-Той се затича към вратата аз започнах да мърдам краката си.
-Пусни ме.-Сякаш не чуваше думите ми.Занесе ме пред вратата и ме притисна до стената неостто съм натиснла звънеца.
-Лека нощ сладурано.-Той ме пусна изведнъж вратата се отвори и баща ми се показа.
Аз стоях вцепенена и мигах на парцали като ту поглеждах Кук ту баща ми.Баща ми гледаше към Куки.А горкичкия той седеше и несмееше да помръдне.
-Аа татко това е Джънкук той е мой приятел аа и аз го поканих да вечеря с нас ,нали така Кук.-Казах възможно най обедително.
-Аха да да разбира се.-Джънкук видимо се притесни.
-Ами ъъ тогава заповядайте купих китайско,дано обичаш.-Той погледна към Кук а него сякаш го попариха.
-Оо да обичам,а знаеш ли кой друг обича,Марико.-Той погледна към мен.
-Извикай я и нея.-Каза баща ми.
-Нека влизаме.-Подканих ги аз баща ми се отмести,а Куки се обади на Марико.-Аз започнах да слагам чиниите на масата,а баща ми се качи горе да говори по телефона .Следкато Куки свърши с разговора си седна.
-Мони какво е това?-Той хвана вилицата и започна да я оглежда странно.-Аз леко се засмях.
-Хах това уважаеми зайо е вилица с която се храним,но ето ще ти дам клечки.
-Аа не недей,искам да ям с вилица.-Каза гордо той.
Следкато сложих храната видях как Куки се мъчи.И отидох да му помогна.
-Ето така,навиваш спагетите и ето.-Започнах да го храня и да го уча.
-Разбра ли?
-Да,вече мога всичко.-Каза гордо той.-На вратата се познава аз станах да отворя беше Марико.
-Мариико!-Аз я прегърнах и поканих тя се настани до мен и Куки.Баща ми слезе като поздрави новодошлата,и започна да ги разпитва.-Аз стоя и слушаш разпита ми и техните отговори.
След вечерята баща ми прибираше масата.
-Моника ние ще си тръгваме благодарим за поканата и всусната вечеря.-Тя се поклони.Аз взех жилетката от стола си и си я наметнах и тръгнах да ги изпратя.
-Моника беше адски вкусно!-Заяви Марико.
-Радвам се,трябва да благодарим на готвачката от заведението.-Казах и се засмясхе.Марико зави към отсечката и.
Чао.-Казахме ние в един глас а тя ни махна.
-Надявам се да ти е харесало.-Казах като го погледнах.
-Беше мого хубаво запознах се с баща ти,научих нещо ново.А къде беше майка ти.-Попита той.Аз спрях да ходя и го придърпах към себе си.
-Ето виждаш ли тази звезда това е тя.-Казах като очите ми се насълзиха.
-Аз ъм съжелявам.
-Не няма проблем.
-Аз съм до тук.-Казах като спрях и му помахах.
Той се приближи и ме прегъна като прошепна в ухото ми.
-Обичам те до най-ярката звезда и обратно!-Аз се изненадах и се отделихме.
-Като приятели това имаше предвид,нали?
-Ах да приятели нищо повече само приятели.-Той леко сведе глава.
-Лека нощ зайо.
-Лека Мони.
Той тръгна напред.
Аз тръгнах в противоположната посока.Тази вечер беше забавна какво ли ще се случи утре щом Лиса ни види.
Честно казано малко ме е страх.Прибрах се вкъщи.
-Трябваше да ме предопредиш че ще идва гаджето ти.-Каза баща ми докато гледаше телевизия.
-Агх не той ми е приятел нищо повече.-Казах аз като закрачих към стаята ми.
-Когато решиш да си призваеш че сте гаджета ми кажи.-Каза той и се засмя.
-Лека нощ!-Казах аз като започнах да изкачвам стълбите към стаята ми.
-Лека!-Завъртях дръжката на вратата и се хвърлих върху леглото взех слушалките и телефона си,пуснах музика и заспах.

Съжалявам за грешките