Никога няма да те забравя[Завършена]

Влюбена ли си?

Събудих се от алармата,станах оправих се и слязох доло да закуся.
Запътих се към хладилника,но на него имаше бележка на нея пишеше следното
,,Моника добро утро тази седмица няма да се прибирам имам много работа не исках да те събождам.
Приятни уроци миличка и днес си на работа не забравяй.
Обичам те!"
Явно баща ми е излязал рано е и аз трябва да тръгвам, навън зали как ще ида до училищ?Взех си чадъра и излязох.Ох защо си взех телефона с мен ами ако сега ме одари някоя гръмотевица оле дъжда се осили,съжелявам тези,които сега нямат чадъри.
-Моника хей,Моника почакай.-обърнах се и видях мокрия Кук тичащ с някакво момиче след мен и двамата бяха чисто мокри.
-Защо сте излезли без чадъри невиждате ли,че вали?-Запитах ги аз с тъп поглед
-Автобус се развали нещо и ние трябваше да продължим пиша-каза момичето.
-Аа Маника това е Марико моята баратовчетка,Морико това е Моника моята приятелка.
Те се шмугнаха под чадъра и тръгнахме към училище.
След 10 митути пристигнахме в училището Кук се затича към Лиса тя го претърна и двамата продължиха да вървят заедно.
Колко са щастливи заедно,Лиса е малко подла,но както казват любовта е сляпа.
-Ехооо Земята вика Моника,Ехоо тук ли си?-Чак сега я видях,че маха с ръка пред лицето ми.
-Да да разбира се тук съм.-казах аз разтръсвайки леко главата си.
-Да да виждам тук си,кажи ми честно ти харесваш ли го?
-Кой?
-Кук.-Каза тя като ме погледна с тъпо.
-Не разбира се.
-Щом не го харесваш,защо се изчерви?-Погледна ме с мазна усмивка.
-Я какви са тези въпроси,хайде да влизаме в час,че ще закъснеем.-
Хванах я за ръката и започнах да я дъррам след себе си.
Селед часовете.
С Кук се разбрахме да се чакаме пред изхода на училището,защото няма чадър.След 10 минути реши да се появи.
-Ол господин Джън Кук вие ни одостоихте с честа да се появите-започнах аз саркастично.
Той само се усмихна и тръгнахме да вървим.
-Какво ти става,защо не говориш?
Той пак се усмихна,но този път каза нещо.
-Помниш ли,че си ми длъжница?
-Ам да,защо?
-Тази вечер ще излизаме с приятели и техните гаджета ще се събираме в един клуб.
-Да и?
-Иии ти ще дойдеш с мен,защото
Лиса е заета и неможе да дойде-каза той на един дъх.
-Да бе щом Лиса разбере аз ще съм посякана на две.
-Това ще е нашата тайна,а и нещата между мен и Лиса не вървят особенно добре тя се промени...-Започна той с празен поглед.
-Понякога не хората,а нещата се променят чуствата...
-Еха това беше добро.-Усмихна се той и ми хвана ръката.Аз се отскубнах и погледнах часовника на ръката си 14:20 НЕ.
-Аз закъснях трябва да тръгвам оставих чадъра в ръцето му той се провикна след мен.
-Ще те взема в 8:00
-Ок.
След 20 минути тичане към кафенето най накрая стигнах.Поизтупах се и злязох.
-Вие трябва да сте новата сервитьорка,която закъсня-Жената беше стара,косата и беше вързана на висок кок,а в ръцете си държеше някъкъв списък.
-Аз наистина много съжелявам..-жената ме прекъсва.

-Да ,да съжаляваш това съм го чувала взимай престилка и друг път да не се повтаря да закъсняваш,ясно?
-

Ясно.-Казах аз и сведох глава и се запътих към престилката и таблата.Оф тая дърта вещица чувала го е тя направи супа от лиги върху лицето ми.Само ме гледа,тц вещица.
След работа се прибрах облякох синя рокля на две части и едни черни обувки Кук позваня на вратата аз слязох да отворя.

Съжалявам за грешките