Никога няма да те забравя[Завършена]

Доверие

Събудих се Куки спеше до мен.Беше още по-сладък като спи.Споменът от снощи изникна в съзнанието ми ако не беше Куки може би..това е минало.
Протегнах ръка да докосна лицето му което изглеждаше толкова нереално красиво.Тъкмо да го докосна той проговори.
-Добро утро сладур!-Аз се засмях.И се изправих.
-Добро утро време е да ставаме закъсняваме за училище!-Аз скокнах от леглото.
-Ще стаанаа,ноо...ме целуни.
-Къде?-Боже какви въпроси задавам.Той ме погледна с усмивка.
-Където искаш!-Целунах пръстите си и ги сложих на бузата му.
-Ей не така!
-ти не каза как.Сега ставай!-Аз слезнах долу и там видях чантата си от нея извадих четката си за коса и огледалото.Започнах да реша косата си и гледах раните по устната ми.
Поразржвих се в чантата си и открих някакви дрехи.
Ето тези

Куки слезна и тъгнахме.
-Ние какви сме сега?-Трябваше да питам.
-Ами ти си моя?-Аз се усмихнах.
-Ние сме заедно!-Измрънках си под носа и се усмихнах.
Стигнахме до училище.Той ме прегърна и отиде в час.Аз също се насочих към стаята докато някой не ме издърпа в тоалетната,бутна ме в стената.От удара в стената много ме заболя главата затова започнах да разтривам болезненото място.Въпросният човек се доближи до мен и видях,че това е Лиса.Тя започна да се смее.
-Е забавлява ли се снощи?-Попита тя.
-За какво говориш?
-Ами снощи онова момче..
-Ти си ме сридила?!
-Не ставай смешна.Аз го изпратих за да ти даде урок.
-Значи ти си го изпратила за да ме изнасили.
- Ммм нека помисля....да.
-ЗНАЕШ ЛИ КАККВО ВЕЧЕ МИ ПИСНА ОТ ТЕБ,ОТ ТВОЯТА ЗЛОБА,НАХАЛСТВО.ПРОТО СПРИ ДА МЕ ТОРМОЗИШ АЗ И КУКИ СМЕ ЗАЕДНО.И ТИ НЯМА ДА НИ РАЗДЕЛИШ!-Тя ме погледна шокирано,в очите и виждах завист.
-Няма да ми крещиш.Значи сте заедно,е радвай се на краткото ти щастие защото той ще е само мой.НИКОГА НЯМА ДА ГО ЗАБРАВЯ!Още не си видяла всичко от мен готви се Моника.-Тя затръшна силно вратата и излезе.Трябва да кажа на Кук че тя е организирала всичко и ,че момчето няма вина тя го е заплашила.Затичах се към стаята им.И взънеца би.Чудесно заради Лиса винаги пропускам първите часове.
Кук излезе от стаята.
-Ела с мен!-Хванах го за ръката и отидохме на училищния двор.
-Момчето няма вина.Лиса е принудила момчето от снощи да ме изнасили.-Той ме гледаше невярващо.
-Моля?Не е възможно познам Лиса добре,знам изнудва хората но не вярвам да стигне толкова далеч.
-Нима не ми вярваш,тя туко що ми го каза в таолетната!-Лиса се доближи с усмивка към нас.
-Защо говорите за мен нещо лошо ли направих?-Попита уж невинно тя.
-Ти ли принуди момчето да изнасили Моника?-Попита Кук.
-Защо продължавате да ме забърквате във вашите проблеми.Джънкук аз вече те забравих защо ми е да правя лошо на Моника?
-Лъжкиня!Защо лъжеш кажи истинята!-Аз леко креснах.
-Куки укроти гаджето си.Тук в Корея не крещим,сигурно това клещене и е навик от там от където идва.-Тя ми се изсмя.
-Сега ще те науча аз!-Търгнах към нея но Кук ме метна през рамо.Той закрачи бързо и отидохме до столовата.
-Кажи ми че не и повярва?-Попитах аз.
-Моника аз не мисля че Лиса е способна да направи това!
-Значи казваш че аз лъжа?!
-Не аз просто.-Прекъснах го.
-Разбира се ти вярваш на предишната ти приятелко а не на мен.Чудесно по-хубаво няма на къде.Знаеш ли щом ми нямаш доверие по-добре ще е да несме заедно,една връзка се гради на доверие а ти такава ми нямаш.-Оърнах се и тръгнах към снаята.
-Моника почакай.-Игнорирах думите му и продължих напред.

Съжалявам за грешките