Никога няма да те забравя[Завършена]

Объркана

Гледна точка на Моника

Чаках отговора му.
-Моника...незнам как да го кажа..аз не изпитвам същото към теб..много съжелявам!- чуствах се засрамена,смазана,разбита.
-Не няма проблем просто искам да остана сама.-Вече не удържах сълзите си просто се оставих на болката която зъвзе тялото ми.
-Добре ли си?-Той попита леко притеснен аз избърсах няколко от сълзите си.
-Да да супре съм просто искам да съм сама.-Той кимна взе си чантата и тръгна.Аз просто седнах придърпах колената си към себе си и зарових главата си между тях.Заплаках за първи път се влюбвам,чувала съм,че да си влюбен е въшебно.Какво вълшебство?Да ти разбият сърцето ли,това ли е вълшебно?
Искам да върна времето назад да не го бях срещала и влюбвала в него.Това беше грешка,грешка която няма да повторя повече.Повече няма да се влюбвам,за да не боли.
-Моника как си?-Чух познатия глас на Куки.Той какво провеше тук?
-Какво правиш тук?-Попитах като леко изправих гравата си той видя сълзите ми.
-Не плачи той е глупак щом не вижда колко си красива.-Каза той като избърса сълзите ми.И ръката му се премести на брадичката ми.
-Благодаря за комплимента.-Казах като леко се усмихнах.
-Няма защо да ми благодариш.Сега може ли и аз да ти призная нещо?
-Вече ненавиждам признанията но говори!.-Падканих го аз.
-Няма да говоря!-Това бяха последните му думи.Преди той..той да слее устните ни.
Аз..никога  не се бях чуствала така.Чуствах се странно сега разбирам какво значи израза,,Пеперуди в стомаха".
Може би останалия свят изчезна сякаш бях на някое вълшебно място не исках да си тръгвам от това място.Отвърнах на целувката му беше вълшебно.
Той се отръпна.
-Аз..съжелявам не можах да сдържа чуствата си повече.
-Ч-чуства?
-Ти найстина ли не забелязваш?
-Какво искаш да кажеш?
-Моника аз съм влюбен в теб,още от първия ден щом те видях за първи път се влюбих.
С Всеки ден ми беше  по-трудно да прикривам чуствата си.Разделих се с Лиса заради теб,за да мога да ти призная.Щом беше принудена да ме избягваш аз отнво страдах,страдах защото не издържах да се държиш студено с мен.Съжалявам нетрябваше сега да ти признавам това.Ами ти изпитваш ли нещо към мен?
-Джънкук трябва да помисля аз.-Той ме прекъсна.
-Любовта се чуства.Просто забрави какво казах.-Аз тръвах обърнана напред вървях бързо.Исках да се прибера той вървеше след мен.Стигнах до пешеходната пътека.Пресякох.
Изведнъж чух клаксовите на много коли.Обърнах се видях безжизнетото тяло на Джънкук  да лежи на земята затичах се към него.

Съжалявам за грешките.