Никога няма да те забравя[Завършена]

Разкрита

Гледна точка на Моника денят на връчането на Джънкук.

Тези дни без Джънкук ми се сториха като векове,липсваше ми усливката му която щом я сложи прилича на малко зайченце,очичките му,който щом ги погледнеш може да потънеш в тях и да забравиш за всичко.
Липсва ми,той беше първия ми приятел,но едва ли след думите ми онзи ден вече ще иска дори да ме погледне.
-Ехооо земята вика Мони.-Тае размахваше ръката си пред лицето ми.А забравих да спомена днес ще го видя отново. Сега сме на двора на училището и ги чакаме да се прибират от олимпиадата.
-Моника да не заспа с отворени очи?
-Не,не бях се замисляла.-След няколко дни ще предаваме проекта си,по който работим найстина усилено.Докато Куки го нямаше,аз май разбрах че изпитвам нещо към Тае.
Станахме си доста близки и мисля да му призная чуствата си след представянето на проекта ни.
-Мони дойдоха!-Той посочи автобуса в който се намираха приятелите му и Кук.Около автобуса се събраха почти всички ученици от училището включително и директора.От автобуса слязоха всички,а останалите се събраха около тях и захочаха да ги поздравяват.Осетих че Тае вече не е до мен и тръгнах да го търся.Вървях из между шумните ученици и се извинявах на случайно бутнатите от мен хора.
-Съжямам,извинете ме,може ли да мина.Тае,Тае,Ви къде отиде.-Блъснах ме в мъжка фигура,но дори с гръб разбрах кой е той разбира се беше Джънкук.Той се обърна и ме погледна с усмивка.
-Моника?-Очите му,отново видях онази искра в тях.Не исках да му отговарям просто чуствата бяха по-силни от мен.За момент забравих за Лиса и за всички останали сякаш бяхме само аз и той.Приближих се и го прегърнах,прегърнах го силно сякаш всеки момент щеше да се изпари от ръцете ми.Той първоначално беше изненадан,че го прегърнах но после и той отвърна на прегръдката ми.
Беше като сън или транс наистина се чуствах добре в прегрътките му.Но както всеки сън и този има край.Усетих се и го пуснах одалечих се от него но още го гледах в очите.
-Това не беше истина,нали?-Аз незнаеш за какво гровири.
-Кое?-Погледах учудино.
-Каза ми,че незнача нищо за теб,това не беше истина.Иначе ако беше нямаше да ме грегърнеш.-Той самодоволно се усмихна.Аз се паникьосах незнаех какво да кажа или направя.Затова сведох глава и забързах към вкъщи.Ами ако Лиса ни е видяла,аз ще съм виновна ако му направи нещо.Ами сега?!?Първо трябва да отида на работа защото отново ще закъснея и после ще го измисля.Качих се в няколко автобуса и вече бях там.
Заех мястото си зад косата в магазина и зачаках клиентите.
Днес бях втора смяна ката че трябва да стоя до 22:00.
Часовете се нижеха бързо нямаше чак толкова клиенти.
Изведнъж вратата се отвори и през нея влезе Кук.Слава богу поне е добре.Леко извъртях глава за да го видя какво ще си вземе,той забеляза това и ми се усмихна.Бързо обърнах главата си и зачаках.

Гледна точка на Джънкук.
Отидох до магазина за да си взема вечеря когато забелязах че тук работи Моника.Това е моя шанс да разбера дали онзи ден в съблекалнята е казла истината или е излъгала,и да разбера защо се държи така.
Взех две кутии цигари и една бутилка алкохол.Не че ще ги използвам.Зонесох ги на касата.
-КАКВО Е ТВА?-Кресна тя.
-Амиии цигари и алкохол.
-Няма да го купуваш!
-И защо?-тя се позачуди.
-Защото аз ти казвам.
-Съжалявам но вие госпожице сте просто продавачка.-Реших да я подрязня.Тя видимо се изнерви.
-Виж Джънкук ще си ходя не създавай проблеми.
-Аа разбрах намека,значи и ти ще пиеш ще отида да взема и за теб.-Аз тръгнах тя започна да вика след мен но не и обърнах внимяние.Тя започна да си събира багажа и изведнъж лампите загаснаха.
-Куки имаш пет секунди да се довлечеш до изхода или ще спиш в магазина.-Куки от кога не го бях чувал от нейната уста.Започнах да бягам.Излезнахме и тя заключи.
Започна да върви но аз я хванах за ръката долепих я до стенах тя се притесни започна да диша учестено аз го усещах.
К-какво правиш?-Попита тя едва едва.
-Ще те изнасия!-Избазиках я,тя
беше като малко коте гледаше ме уплашено и учудено.
-Моля те не го прави.-Оле колко добър актьор съм.Имаше сълзи в очите.
-Не,не плачи просто се шегуват.-Погледнах я съжалително но тя се опита да ме избута.Не успя само затегнах още повече хватката си.
-Моника защо започна да се държиш така,защо изведнъж забрави за мен,защо ме излъга като каза че не те интересувам,моля те кажи ми защо с какво го заслужих,моля те.-Тя ме погледна виждах отново виждах сълзите в очите и сякаш искаше да ми го каже не с думи а с поглет.
-Аз немога размери ме.-Прекъснах я.
-Не ти ме разбери Моника ти си един от важните хора за мен моля те.
-Обещай да не правиш нищо моля те.Лиса ме заплаши че ако продължаваме да бъдем приятели ще нарани теб или мен.-Свих ръцете си в юмруци и тръгнах.Тя скокна и започна да ме хваща за рамото и за ръцете в очаяни опити да ме спре.
-Кук моля те,спри моля те сприи недей стига.
-Моника тя те е заплашвала.
-Куки моля те аз и ти отново ще си бъдем приятели моля те,и на мен ми писна от нея моля те нека отново да бъдем приятели.
-Наистина ли искаш?
-Да,знаеш ли колко ми липсваше приятелството ти,да говоря с теб.-Аз съм и липсвал това ми стигаше да усрокой нервите ми.
Аз я доближих до мен и я прегърнах.
-И на мен ми липсваше.Толкова си красива.-Прошепнах срещу врата и.Отделихме се от прегръдката.Оле тя се беше се изчервила.
-Мх харесва ли ти, да ти прави комплименти толкова красиво момче като мен?
-Не си чак толкова красив.-тя се усмихна леко замечтано.
-МОЛЯ?!-Кво рече тя.
-Тае е по-красив мил,забавен,умен,добър.-Какво тя го харесва.
-Да не надушвам любов.-Болеше ме че тя говори така за него а не за мен.Но трябваше да прикрия чуствата си към нея.
-Може би!-Тя тръгна напред.
-И кога смяташ да му признаеш?-Попитах леко раздразнен от чутото.
-Ами след представянето на прокта ни по точно след два дни.-Щом попитах Тае той каза че не изпитва нищо към нея.Тя ще бъде наранена но аз ще я отеша.
-Да те изпратя ли до вас.
-Добре.

Съжалявам за грешките