Любовен кошмар

Смут😍 I-ва част

Времето на Миа бе изтекло. Решението ѝ трябваше да бъде изказано на глас. Колкото по-бързо слънцето залязваше, толкова по-бързо биеше сърцето ѝ. Дланите ѝ се потяха и тя нервно ги бършеше от тениската си. Питаше се дали Джънгкук наистина е сериозен. Тайно се надяваше, че не е. Но в мислите ѝ се прокрадваше тъничко гласче, което ѝ напомняше, че той е способен на всичко. И тя не трябва да се съмнява в това!

Елементът на принуда я караше да се дърпа. Фактът, че не тя контролира събитията, я плашеше. Всичко това оказваше влияние върху избора ѝ.

Джънгкук се бе замотал някъде с приятелите си. Искаше да си прочисти мислите от нахалния Техьонг, стоящ прекалено близо до неговата Миа. Приятелите му щедро го черпеха с алкохол и той не отказваше чашата му да бъде пълнена отново и отново.

Часът напредваше. Стрелките на часовника тиктакаха. Слънцето се бе скрило преди часове.

Миа се бе отказала да чака Джънгкук. Тя предполагаше, че всичко ще се реши утре, но... Нощта тепърва започваше...

Техьонг влезе в стаята, мятайки раницата си в един от ъглите.

- Няма да е проблем да остана, нали? - попита той.

- Не, разбира се, че не. - отговори му с усмивка Миа, криейки притеснението си.

- Добре ли си? - зададе втори въпрос Тае.

- Да. Всичко е наред. - отвърна Миа и започна да си оправя леглото, за да избегне очния контакт с най-добрия си приятел, чиято специалност бе да я чете като отворена книга.

Техьонг бе настроен подозрително, но реши, че не е момента да прави разследване.

Нощта бе напреднала. Миа бе задрямала, въпреки усилията на мислите ѝ да я държат будна. Техьонг спеше кротко е леглото на Джънгкук, нищо неподозиращ за предстоящата буря, която щеше да му се стовари на главата.

Часът бе 2:45. Джънгкук бе напът към стаята си. Доста добре почерпен. Краката му не го слушаха и на няколко пъти се опитваха сами да се спънат. Вървенето в права линия бе трудно почти невъзможно. В главата му се нижеха спомени с Миа. С техните малобройни целувки, за които той бе зажаднял. Цяла вечер той бе изпивал чаша след чаша, надявайки се да утоли жаждата си. Но тук няма място за заблуда, единствено Миа би могла да потули пожара разгорял се в душата му.

Джънгкук прекрачи прага и шумно затръшна вратата след себе си. Това бе достатъчно за Миа да скочи като попарена, изхвърлена от дрямката си. Техьонг бе по-труден случай.

В началото Джънгкук не можеше да разграничи мебелите в стаята, но постоя за миг и предметите придобиха форма и очертания. Той се огледа и първото, което забяляза бе, че друг спи в неговото легло.

Миа скокна и с бързи малки стъпки стигна до Куки, хващайки го за ръката преди да е успял да направи някоя глупост. От допира ѝ с неговата кожа в него се надигна желание. Желание за още. Искаше това момиче, искаше Миа. Усещаше, че тя може да потуши огъня и да спаси душата му от вечните пламъци на забраненото чувство... Любов!

Това е новата дългоочаквана глава! Надявам се да ви хареса! Очаквайте същинската част в утрешната глава! А до тогава гласувайте и коментирайте! Искам мнения! Обичкам вии😘😘😘