Любовен кошмар

The feeling!💖

Джънгкук направи пауза, която накара Миа да затаи дъх в очакване. Въздуха в стаята се бе сгъстил и необичайната атмосфера анагажираше и двамата. Какво бе това чувство, което бродеше из въздуха и с нежните си невидими пръсти докосваше и двамата сякаш се опитваше да ги свърже? Истински ли бе блясъка в очите им или бе отражение от топлата светлина на свещите? Ще успее ли древната емоция да обвърже и тези две души във вечността? Тази неизречена загадка се прокрадва в съзнанията им без отговор. Разпалва желанието им, но желание за какво. Предизвиква ги да търсят, да търсят, но... кого? Оковани от въпроси, те обръщат умоляващи погледи един към друг. Очите блестят със звездния блясък, незнаещи откъде идва тази красота, която ги привлича и заслепява. Истински ли е блясъка или ще се изпари, когато мрака настъпи? Ще признаят ли на себе си за чувството, теглещо ги един към друг? Или ще го оставят да ги погуби...

- Ако какво? - попита Миа, въпроса ѝ бе обвит с нетърпение.

Но какво в действителност искаше Джънгкук? Да заглуши гласа на чувството, течащо във вените му, като изрече поредната лъжа, с която заблуждаваше изтерзаната си душа. Наистина ли се стремеше към плътското удоволствие или се нуждаеше от нещо повече. Нуждата да сглоби пъзела, да свърже болезнено силно туптящото си сърце с нечие друго. Но не чие да е, а това на Миа. Защото сърцето му кървеше от дупката, образувана в него от онова чувство, което го караше да се стреми към Миа сякаш тя държи липсващото парченце от сърцето му в джоба си. Но гордостта му ще му позволи ли да изкаже болката си на глас, или ще заточи душата му в пламъците на несподелената любов?

- Ще те целуна! - заяви Джънгкук с решителен тон. - Без нищо в замяна. - довърши мисълта си подтикната от онази болка, туптяща в гърдите му.

Миа бе изненадана от изреченото от Джънгкук, но дълбоко в душата си знаеше, че той е подвластен на чувството, оковало и нея.

Краката им ги отведоха по-близо един до друг, а очите им сякаш имаха свой собствен език, езика на душите им, несломимо опитващи се да се слеят в едно. Да свържат парченцата пъзел, да запълнят празнотата.

Устните им жадно се впиха едни в други. Отчаяно се опитваха да се наситят един на друг. Но чувството за жажда се засилваше с всяка вълна на удоволствие, преминаваща през влажните им устни. Искаха да усещат още - още от допира на другия по кожата си, още от изпепеляващите целувки белязващи телата. Искаха още, но първо трябваше да си го признаят или след удоволствието щеше да настъпи вината!

Вината, насърчена да се появи на сцената на съзнанията им, от гордостта, която бе поставила в златна клетка сърцата им.

Щяха ли най-сетне да си кажат, че... Се обичат?

Това е новата глава! Надявам се да ви харесва! Ако е така ГЛАСУВАЙТЕ И КОМЕНТИРАЙТЕ! Обичкам вии😘😘😘