Фоайето на пансиона бе претъпкано.Миа се спря стъписана на входната врата.Тя мразеше тълпите главно, защото мразеше хората, а в момента най-омразните бяха родителите ѝ, защото я натъпкаха тук.Вече бе на 17, а те я третираха като малко дете, без да зачитат мнението ѝ.Единственото, което искаше бе да обикаля света, посещавайки концерти на рок банди.Но това естествено се стори като глупост на родителите ѝ.
Джънгкук и приятелите му - Джимин и Шуга оглеждаха тълпата за новаци.За жалост виждаха само познати лица.
Миа най-сетне се престраши и влезе, сливайки се с тълпата, но ненапълно.Джънгкук я забеляза.Момиче с катранено черна коса, добре подчертани с черен молив очи, бледи, мъртвешки устни, тениска на рок група и къса черна поличка.Той прехапа долната си устна и се обърна към приятелите си:
- Това е тя!Тя ще е новото ми завоевание!
- Сигурен ли си?Изглежда плашеща!-отбеляза страхливо Джимин.
- Убеден съм!Искам предизвикателство!-категорично отвърна Куки.
Запъти се към отговорничката по стаите.Всяка година той се споразумяваше с нея с кой да е в стая.
- Здравей, Джънгкук.С кой да те сложа тази година?-попита вежливо тя.
- Искам новото момиче!-отвърна той с дяволита усмивка.
- Новата се казва Миа.Добре, записах ви.Ето ключа.Ще дам един и на нея...
- Не!-прекъсна я Куки.-Нека бъде само този!Благодаря ти!Кажи ѝ в коя стая е, но не ѝ казвай, че е с мен.Ясно?-попита сериозно той.
- Да, ясно.-кимна момичето.
Джънгкук се качи в стаята.Винаги избираше тази, защото бе най-голяма и имаше тераса с гледка към гористата местност зад пансиона.Той настани багажа си на голямата спалня, а за "жертвата" си остави малкото легло в ъгъла.
След няколко минути вратата се отвори и в стаята влезе Миа.Тя ококори очи, като видя с кой ще дели стаята.Мислеше, че в пансиона не позволяват момиче с момче в една стая.Направо страхотно!( надявам се доловихте сарказма)Как ще го изтърпи този?!Реши да не му обръщяа внимание.Все едно не е тук.Тя сложи нещата си на леглото и се зае да си оправя багажа.Миа тъкмо сгъваше бельото си, когато усети как някой диша във врата ѝ.Тя замръзна, държейки в ръце бикините си на черепи.
- Готини бикини!Искам да видя как ти стоят!-чу глас в ухото си тя.Стресна се и се обърна, озовавайки се лице в лице с Джънгкук.Устните им бяха на сантиметри.Миа заотстъпва, опирайки се в ръба на леглото.Джънгкук я хвана за талията и я притисна към тялото си.Та се опомни и му плесна шамар.Звука отекна в стаята.Той само се засмя и каза:
- С теб няма да ми е лесно!Обичам предизвикателства!
В главата на Миа се заблъскаха въпроси:"Какво означава това?Още ли ще ми налита?До кога ще продължи?Как въобще попаднахме в една стая?"
- Какво искаш да кажеш?-объркано запита тя.
- Скоро ще разбереш!-отговори ѝ той.
Тя се шмугна в пространството между него и леглото и излезе на терасата.Започна да обикаля напред-назад и да си мисли:"Ами сега?Какво да правя?Ще поискам да ме преместят в друга стая!Това е решението!''.Миа се върна обратно със самодоволна усмивка и излезе от стаята, запътвайки се към отговорничката.
- Може ли да ме преместите в друга стая?-умолително запита Миа.
- За съжаление не мога да направя това!-съжалително отвърна отговорничката.
Миа я зяпна с отворена уста.
- Но защо не?-ядосано попита тя.
- Такова е разпределението от шефа.Не мога да го променям!
На Миа ѝ просветна.
- И кой е шефа ти?Онзи надувко от стаята ми, нали?
- Всъщност родителите му са собственици.-това бе единственото обяснение на момичето, то се врътна, оставяйки Миа сама.
Това е още една нова история от мен!Ще се опитам да пускам всеки ден нова глава!Надявам се да ви харесва!Ако е така гласувайте и коментирайте!Обичкам виии
YOU ARE READING
Любовен кошмар
FanfictionЕдно момиче с черно сърце! Едно момче, свикнало да притежава! Момичето, нуждаещо се от любов! Момчето, бягащо от любовта!