Любовен кошмар

After Party

*Гледна точка Миа*

Лежа на леглото, загледана в тавана, в сенките разхождащи се по него, образувани от играта на лунните лъчи с листата на дърветата.

Когато се прибрах в стаята, почти бях загубила трезвото си мислене. Затова побързах да ида да наплискам лицето си. Студената вода успя да върне самообладанието ми. И да размаже грима ми. При първа възможност прекратих контакта на роклята с кожата ми.

И въпреки всичко случило се, съзнанието ми не бе ангажирано с куп мисли.

А само с една песен:

"I hate everything about you, why do I love you?"

И отново:

"I hate everything about you, why do I love you?"

Замислих се върху текста. И как той е свързан със ситуацията, в която се намирам. Може би има нещо общо, като например факта, че затаявам дъх всеки път, когато Джънгкук ме погледне. Или например как всяка вечер преди да заспя си припомням допира от устните му. И как парфюмът му ме преследва в съня ми.

И как се опитвам да отхвърля всяко чувство, което изпитва тялото ми, когато съм покрай него. Да не би съзнанието ми да се опитва да ми подскаже нещо, че колкото и да се преструвам, че го мразя, дори и да има капка истина в това, аз все пак започвам да се влюбвам в него?! Не,... Или пък.. Не... Но все пак,... Не, не е възможно. Това са...

Преди да довърша мисълта си, вратата се отвори. Очаквах да е Джънгкук и дори щях да се зарадвам, като се има предвид кой всъщност беше.

- Джимин... Какво искаш? - запитах аз, опитвайки да го гледам в очите.

А очите му бяха замъглени и търсещи. Устните му леко разтворени и влажни. Зяпаше ме с жажда.

Аз погледнах надолу само за да видя, че съм забравила да си облека нещо след като се отървах от роклята, и сега съм само по бельо.

- Роклята ми харесваше, но така.. така си много по-добре. - проговори с дрезгав глас Джимин.

- Джимин, напусни стаята! - притеснено заповядах аз с треперещ глас.

Той се подсмихна.

- Знаеш, че не го искаш наистина. - каза той и облиза долната си устна.

Приближи се с една крачка към мен. Аз станах от леглото и предупредих:

- Не се шегувам, напусни!

Джимин стигна до мен. Миризмата от парфюма му примесена с миризмата на алкохол подразни носа ми. Близостта му ме притесняваше, чувствах се ненамясто.

Той обви ръката си около талията ми и ме дръпна към себе си. Усещах плата на костюма му, ризата бе достатъчно тънка, че да успея да си представя допира от кожата му.

Опитах се да се размърдам, но хватката му бе силна, въпреки очевидното пиянство.

- Пусни ме, Джимин! - простенах, все още опитвайки се да се освободя.

Той се засмя.

- Джимин! - познавам този глас - Джънгкук.

- Джънгкук. - прозвучах прекалено радостно.

Джимин ме пусна, но не пропусна да ми прошепне:

- Ще се видим пак!

Той излезе от стаята, а Джънгкук ме гледаше сякаш аз съм виновна. Дали загазих?

Това е новата глава! Вие как мислите дали наистина е загазила и за какво точно, след като тя не е виновна? Моля отговорете на въпроса ми! Надявам се и на мнения! Дано главата ви е харесала, ако е така гласувайте и коментирайте! Благодаря за гласовете и коментарите, които събрах за цялата история! Обичкам вии😘😘😘