Любовен кошмар

Love...What's that feeling?

- Значи признаваш, че имам контрол над теб! - подсмихна се Джънгкук.

Той бе на една-две крачки от Миа. И пръв бе осъзнал, че тя недвусмислено му бе признала слабостта си към него.

Мина един кратък, но безкраен за Миа миг, в който тя малко по малко осъзна грешката си.

- Не приемай думите ми по този начин. - опита да се защити тя. - Аз... ами... знаеш... - но вече бе късно за отстъпване и връщане на думи.

- След толкова време на преструвки най-сетне се издаде. - усмивката му стана още по-широка. - И на купона ще ми признаеш истинските си чувства. Обещавам ти!

След изреченото 'обещание', Миа бе стъписана. Тя затваряше и отваряше очи, опитвайки се да избегне реалността, сякаш е сън, от който да избяга само с едно отваряне на очите. Джънгкук бе направил обещание от нейно име. Как ще я накара да го спази? Но по-важния въпрос е: Ще успее ли?

Куки бе притиснал жертвата си до стената успешно. На купона тя щеше да бъде негова. Но не чувстваше победата така сладка, както си я представяше. Сърцето му биеше учестено в знак за опасност. Той ли бе в опасност? Защо се чувстваше сякаш той самия е притиснат в ъгъла? Дали всички странни чувства, които изпитваше през последните дни, са в следствие на онази дума? Думата, или по-точно чувството, което сам си бе забранил да изпитва! Чувството, което сам си бе забранил да назовава -... любов!

"Любов... - думата изниква в съзнанието му като упорит бурен, отказващ да бъде изкоренен. -" Не! Не е възможно! Аз не изпитвам такива чувства! Никога! "

Това е новата глава! Късичка е, но поне я има! 😂 Надявам се да ви харесва! Ако е така гласувайте и коментирайте! Обичкам вии😘😘😘