Любовен кошмар

Surprise!

*Гледна точка Миа*

Казват, че утрото е по-мъдро от вечерта. И аз вярвам в това. Когато нещата ти се струват катастрофални, почакай до следващия ден и ще видиш, че страшното има вкус на шоколад. Като топлия шоколад, който пия в момента. Отпих още една глътка и зачетох бележката, която бе оставена до него.

Надявам се този топъл шоколад да те разтопи, както ти разтапяш мен всеки ден!

Джънгкук

Събудих се тази сутрин с горчив вкус, останал от миналите събития. И когато видях шоколада с бележката на нощното си шкафче, усетих как слънцето отново изгря над тъжната ми душа, а топлата напитка събуди сетивата ми от зимния им сън. Имах предчувствие и се молех да е добро, защото след всичко имах нужда от повече позитивна енергия.

Днес започваха занятията ни в пансиона. Все пак тук не сме на хотел.

- Наслаждаваш ли се на хубавата сутрин? - влезе в стаята Джънгкук, поздравявайки ме с очарователната си усмивка.

Днес определено ще се случи нещо.

- Да, направо се разтапям. - намигнах му аз.

Двамата се разсмяхме. Очите ми не можеха да се разделят с него. Въпреки всички неясноти около връзката ни, аз наистина искам да ни се получи. Затова реших да му се доверя. Вярвам, че ще успеем, ако сме двамата в това.

- Записах ни в една учебна група. Ще бъдеш по-близо до мен. - уведоми ме той с грейнали очи.

- Заедно сме от снощи и ти вече решаваш вместо мен. - нацупих му се на шега, подсмихвайки се зад вдигнатата чаша.

Той седна на леглото до мен и прошепна в ухото ми:

- Ти си моето момиче вече. Имам това право.

Аз се изчервих при думите му, че съм "неговото момиче".

- Моето момиче, да не се изчерви? - продължи да шепне той.

- Не, очите нещо ти изневеряват. - защитих се аз.

- Да, сигурно. - подсмихна се той.

- Стига ми се присмива, а ми кажи какво ще учим като толкова бързаш да ни записваш. - смених темата аз.

- Изкуство, разбира се. - отговори той.

- И откъде си сигурен, че аз имам и капка понятие от изкуство? - попитах го аз.

- Виждал съм как пишеш в една тетрадка. И ми стана любопитно, и...

- Не ми казвай, че си чел от нея. - прекъснах го аз.

- Само мъничко. - каза той, показвайки с пръсти колко "мъничко" е чел.

- Джънгкук, ще те убия! - ядосах се и го замерих с възглавница.

- Недей, прекалено съм красив, за да умра! - през смях рече той, пазейки се с ръце.

Аз не се сдържах и започнах да се смея с цяло гърло. Той е непоправим.

* * *

Часовете започнаха. Групата ни се състоеше общо от 10 човека. Един от тях беше Джимин. Откакто ми налетя, Джънгкук спря да му говори. Беше ми гузно, че се скараха заради мен, но не съм им се месила. По време на един от уроците някой ми подхвърли бележка.

Красива си! ❤️

Джънгкук седеше до мен затова я смачках и я прибрах в джоба си. Огледах дискретно наоколо, но всеки или гледаше в тетрадката си, водеше си записки, или слушаше внимателно учителя.

Джимин седеше най-отзад, но все пак му хвърлих бърз поглед. Говореше с момичето, седящо до него. Не изглеждаше подозрително затова се обърнах напред и опитах да внимавам в урока.

* * *

Денят бе към края си. Реших да се усамотя и да довърша разказа си, който влача вече от седмица. Джънгкук бе при родителите си. Тъкмо се бях увлякла в действието, когато някой почука на вратата на стаята. Автоматично изключих да е Джънгкук и в мислите ми се промъкна образа на Джимин.

Приближих се към вратата с бавни крачки и нежелание. Сърцето ми ускори пулса си. Дланите ми се изпотиха. Устните ми бяха напукани, а устата ми пресъхнала.

Хванах дръжката и рязко отворих. Пред мен стоеше...

- Техьонг?! - викнах радостно и му се хвърлих на врата.

Това е новата глава! Надявам се да ви харесва развоя на събитията и да не съм ви разочаровала! Според вас каква ще бъде ролята на Техьонг? И кой е написал онази бележка, която и бе подхвърлена в час? Моля отговорете на въпросите ми❣️И надявам се наистина да сте доволни!
#VoteandComment
Обичкам вии😘😘😘
П. С. Мнения в коментарите и не забравяйте да отговорите на въпросите... Моля😘❣️