Любовен кошмар

First date Pt. 2

* Гледна точка Миа*

Продължавах да чета онази книга. Даже я преполових. Всеки път, когато спирах да чета и ме заливаха мисли за срещата с Джънгкук. Затова продължавах да чета и се онасях в историята.

Очевидно различията в характерите на главните герои им помагаха да останат заедно. А в началото бях доста скиптично настроена.

Страница след страница и книгата се топеше. И за първи път липсата на Джънгкук ме притесняваше повече от присъствието му. Оставих книгата на леглото. Какво ли е намислил? Ами ако планира някакъв номер? Ох, с тези мисли не си помагам. Отново взех книгата.

Тъкмо си четях за великолепната целувка, предстояща между двамата главни герои и токът спря.

За секунди се взирах в тъмнината, обградила ме. Може да ви се стори изтъркано, но единственото нещо, което ме ужасява до смърт е непрогледният мрак. Страхът се засилва, ако добавим факта, че съм сам-самичка.

Сърцето ми ускоряваше пулса си с всяка секунда. Ударите бяха бързи и неравномерни. Дишането ми стана учестено и на пресекулки.

Като малка бях получила паник атака, когато ме бяха оставили сама в къщата и токът бе спрял като сега. Оттогава никога не съм оставала в бездната на непрогледния мрак.

Няколко минути стоях във вцепенение. Тогава се сетих как героинята в книгата се бе преборила със страха си от непознатото и непредвидимото, за да допусне главния герой до себе си.

Сетих се, че телефона ми може да освети мрака. Потърсих го около мен и го намерих до възглавницата, но... батерията бе паднала.

Паниката надигна глава от кътчето в съзнанието ми, където се бе скрила. Пропълзя като змия и се уви около гърлото ми. Започна да ме задушава сякаш бе реална.

Вратата на стаята се отвори и вътре влезе силует, държащ дебела свещ в ръка. Пламъкът на свещта подплаши паниката ми и тя отпусна хватката си. Хванах се за гърлото и най-сетне успях да вдишам дълбоко, поемайки колкото мога повече кислород.

- Миа, добре ли си? - познах гласа, силуета бе на Джънгкук.

Той седна до мен на леглото и освети лицето ми със свещта. Мека светлина огряваше лицето му. Очите му издаваха нотка на загриженост и доза притеснение.