Sweet girl

Пролог

Приятелството им, започнало в онази късна есен, под капещите листа, никога не беше смятано за нещо примитивно. Всички забелязваха начина, по който се грижеха един за друг; по който запълваха празнотите на другия. То беше по-скоро смятано за нещо междинно, разположено между двата бряга на взаимоотношенията им.

И докато той често оставаше до два през нощта, отбягвайки съня за толкова дълго, за колкото можеше, тя се събуждаше в шест сутринта и приготвяше сок от манго и нар и за двама им. Може би затова той я обичаше толкова - защото никога не се налагаше да споделят каквото и да е освен едно легло, тя винаги носеше и за него. Вероятно беше прочела някъде в една от старите си и прашни книги, че сърцето на мъжа се печели през стомаха му.

Опитваха се да прикрият любовта си с кратки прегръдки, чужди устни и непознати ръце, но когато светлините изгаснеха, собствените им мисли ги предаваха и те се връщаха отново един към друг, победени от самотата.

Но приятелите не споделят едно легло, не се целуват и не желаят другия, нали? Тогава приятелството им е просто прикритие за онова, което бушува в сърцата им и което кара сладостта да тече по устните им.

"Затова ли не слагаш мляко в кафето си? Защото смяташ, че го правя достатъчно сладко за теб?"

Защото Сам винаги беше смятал, че кафето е твърде горчиво за вкуса му, но след като Ноел започна да го буди сутрин, това се промени.