If I Stay || Harry Styles. ||

Untitled Part 47 || Обичам те, Хари.

Отворих очи. Всичко около мен беше в мъгла. Намирах се в стая, която приличаше на бална зала. Имаше високи колони, които бяха обвити със златни нишки. Покривът беше стъклен и се виждаше наситеното небе. Огледах се още малко, докато не забелязах една стройна жена. Изправих се колкото мога, поглеждайки я в лицето.

-Къде съм? - попитах.

-Между границата на живота и смъртта, миличка. Сега можеш да решиш дали искаш да се върнеш при семейството си, или ще отидеш в рая.

-А коя си ти? - огледах я. Беше облечена със светлосини дънки и тениска на една от многото рок банди, но не можех да определя коя по-точно, защото я виждах размазано.

-Твоя ангел-пазител. Юнона.

-А защо те виждам размазано?

-Защото ти искаш да ме видиш така. Само ти можеш да промениш перспективата.

-Но аз искам да те видя.

-Очевидно още не си готова.

-Гласът ти ми звучи толкова познато. Напомня ми на гласа..на майка ми.

-Може да ти се струва така, защото ти липсва. - Юнона клекна до мен и ме погали по косата.

-Ами Хари? Къде е Хари? - погледнах я в неясното лице.

Сълзите в очите й се отличаваха от замъгленото й лице.

-Какво? Какво е станало?

-Не знам как да ти го кажа...

-Какво е станало, Юнона? - попитах я, усещайки как очите ми се пълнят със сълзи.

-Той няма да дойде с теб в Рая, миличка. Прекалено лоши неща е правил през живота си.

-Не, не е вярно. Не е виновен той, съдбата му го е направила такава. Той е защитавал семейството си. Той ми е нужен. - прошепнах и изтрих стеклите се сълзи, -Няма ли начин той да дойде с мен?

Юнона поклати отрицателно глава, галейки нежно главата ми.

-Рано или късно болката ще си отиде, детето ми. Не тъжи за това сега. Той винаги ще е в сърцето ти.

Поклатих глава, плачейки тихо, докато разглеждах дадената ми гривна от Хари.

- Можеш ли да ме заведеш при него? Умолявам те, за няколко минути.

-Добре, но няма да можеш да останеш много при него, Ребека. Имаш само няколко минути. - прошепна Юнона и се изправи. Кимнах и изтрих сълзите си, изправяйки се и застанах до нея. Погледнах я. Тя хвана ръката ми и гледката пред очите ми стана черна, а след няколко секунди Хари вече беше пред мен.

Изтичах бързо до него и го прегърнах силно, като двамата паднахме на колене. Сгуших главата си между врата и рамото му, опитвайки да скрия сълзите си.

-Ти си тук. - прошепнах и го прегърнах още по-силно, - Не мога да повярвам.

Хари замълча, притискайки ме към тялото си, все едно ме докосваше за последен път. Отделих се внимателно от него, взимайки лицето му в шепите си и разглеждайки тези негови незабравими очи.

Не знам колко време сме се гледали, но Юнона докосна рамото ми, изправяйки ме и отдалечавайки ме от Хари. Погледнах я объркано, но тя не каза нищо, само се усмихна тъжно и изтри сълзите от лицето ми. Погледнах отново към Хари, който още седеше на колене, а след малко започнаха да излизат пламъци около него. Извиках, гледайки как пламъците поглъщаха Хари.

- Хари, моля те, не си отивай! Имам нужда от теб! Не ме изоставяй. - виках, надявайки се да ме чуе. Надявайки се нещо да промени това, което се случва.

- Не те заслужавам. Аз съм едно нищожество, Ребека. Заслужавам да умра. - каза едва доловимо. - Обичам те и винаги ще те обичам! - това бяха последните му думи преди да затвори очите си.

- Живота е като сладолед, Хари, наслаждавай му се преди да се стопи! - вече плачех неудържимо...

Изправих се внезапно, цялата обляна в пот и сълзи. О, боже. Какви бяха тези сънища, които имах напоследък?

- Скъпа. - дрезгавия глас на Хари прокънтя в ушите ми, - Какво става?

Ръцете му обгърнаха внимателно тялото ми, полагайки ме да легна внимателно отново на мястото си.

- Сънувах ужасен сън. Аз мисля, че бях нещо като умряла и можех да избирам дали да продължа да живея или да отида в Рая, но ангелът ми каза, че теб няма да те има. И аз, аз просто те загубих, Хари. Моля те, не ме оставяй, моля те. 0 проплаках и се сгуших още повече в него. Ухаеше на мента и още нещо. И на себе си. Не мога да се представя живота без него.

- Тук съм, любов. Тук съм и няма да те оставя никога. Винаги ще съм тук. - прошепна и целуна челото ми, притискайки главата ми към гърдите си.

След тези думи осъзнах едно. Той винаги ще е тук. Тук за мен. И дори да имам кошмар или лош ден, той ще е тук.

- Обичам те, Хари. - долепих нежно устните си го неговите и оставих тялото си да се завладее от емоциите.

Така хора, ето я и последната глава. Тази история ще ни липсва много, но всяко хубаво нещо си има своя край. Надяваме се всичко да ви е харесало. Обичаме ви!!