- Хари, моля те не си отивай! Имам нужда от теб! Не ме изоставяй.
- Не те заслужавам. Аз съм едно нищожество, Ребека. Заслужавам да умра. - каза едва доловимо. - Обичам те и винаги ще те обичам! - това бяха последните му думи преди да затвори очите...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
*Гледната точка на Хари*
Седях на дивана, гледайки заспалите на двете канапета момчета.
- Хати. - Кейтлин каза тихо и се приближи към мен.
- Научи се. Казвам се Хари. Х - А - Р - И. - изпуфтях.
- Добре, добре. Хали. - усмихна ми се тя и се хвана за крака ми, покатервайки се на дивана до мен.
- Ти май много харесваш да ме дразниш. Същата като сестра си. - извъртях очи, но все пак се усмихнах.
- Скучно ми е. - нацупи се мъника до мен.
- Искаш ли да излезем? Без това няма какво да правим тук. - попитах я и повдигнах вежда.
- Добре.
- Аха, значи можеш да кажеш "добре", но да кажеш "Хари" не можеш. - разроших косата й, ставайки от дивана.
Кейтлин последва примера ми и скочи от дивана, но тупна по дупе. Покрих устата си с ръка, за да не види, че се смея, но опитът ми беше безполезен, защото започнах да издавам странни звуци.
- Не се смей. - скара ми се тя и размаха пръст пред лицето ми, като някоя стара бабичка. Продължих да се смея и й помогнах да стане.
***
- Гладна ли си? - попитах, поглеждайки малката версия на Бека.
- Да. - усмихна се, потупвайки коремчето си.
- Пица? - засмях се гръмогласно.
- Но без ананас. - изкикоти се Кейт.
- Добре, обещавам.
Хванах я за ръчичка и тръгнахме към пицарията на Франчезко.
***
- Добър ден, синьор и синьорина! - поздрави ни келнера на пицарията, подавайки ни менюто.
