If I Stay || Harry Styles. ||

Chapter 11 || Знам, и аз те обичам.

*Гледна точка на Ребека*

#Selly:

С Хари се връщахме обратно към плажната къщичка, защото навън почваше да става студено, а и вече си беше доста тъмно. Реших да звънна на Дани, за да разбера дали всичко е напред. Извадих телефона си от задния джоб на дънките си и потърсих номера й в указателя.

- Хей, всичко наред ли е? - попитах, когато вдигна.

- Да. Водата идваше от съседите на горния етаж и докато Зейни и Пери се сваляха аз трябваше да се занимавам със старата бабичка.

- Аууу, скандално. - засмях се. - Споко, Дани, много добре знаем, че с Найлчо се харесвате. - дори и да не я виждах, знаех, че се усмихва, защото я познавам прекалено добре.

- Да, да, тихо там, че когато се видим утре ще видиш ти. - Дани се изкиска.

- Какво съм направила пак?

- Какво си направила ли? С къдравелкото бягате извън града и Бог знае какво правите, пхаха. - чу се и смехът на Пери и Зейн. Боже, какво унижение.

- О, господи, Даниела. Нищо подобно. Не можа ли да си го спестиш за себе си. - скарах й се.

- Бека, миличка, знаем, че има игра между теб и Хаза. - обади се Зейн.

- Ама ти и на високоговорител ли си ме пуснала, Даниелоо. Ще те убия, момиче. - засмях се, опитвайки се да звуча строго.

- Знам, и аз те обичам.

- Да, стига се подмазва. Айде ще затварям. Лека нощ и много поздрави на Зейно и Найло, хаха.

- Лека мека и под завивките с Хаза полека. - изкрещяха всички в един глас и се засмяха. Хари се обърна към мен и се усмихна широко. О, идеално. Сега пък го е чул. Затворих телефона и въздъхнах.

***

Вече бяхме пред къщичката и събувахме обувките си. Хари отиде до камината и нареди дървата, търсейки кибрит, за да я запали. Аз през това време изхвърлих празната кутия от пицата и изчистих масата. Сгънах одеалото, на което седяхме на плажа и го оставих в гардероба.

- Утре в колко трябва да си в университета? - наруши тишината Хари.

- В 14:00, а ти? - отговорих и се усмихнах.

- И аз. В зала 115.

- И аз съм там.

- Искаш ли да отидем заедно? - попита Хари.