If I Stay || Harry Styles. ||

Chapter 45 || Х - А - Р - И.

- Здравей. - усмихна му се мило Кейт и огледа обстановката. 

- Харесва ли ви тук, синьорина? - попита я Роберто и й помогна да седне на стола срещу моя. 

- Да, много е хубаво. 

- В такъв случай Ви очакваме скоро отново тук. А сега какво ще желаете? - Роберто се обърна към мен и ми се усмихна. 

- Ами за мен една кола, а за теб? - попитах, поглеждайки момиченцето пред мен. 

- Сок от праскова. 

- Да, един сок от праскова и една пица "Маргарита". - усмихнах се затваряйки менюто. 

- Голяма, нали? - уточни сервитьора. 

- Да. 

- След малко са при вас. 

***

Роберто донесе поръчката ни, след което останахме сами с Кейт. 

Тя седеше срещу мен със забит поглед в скута си и усещах, че клатушка краката си, защото от време на време ме подритваше, но не казвах нищо. 

- Еее... - започнах, а Кейт ме погледна, - Неловкоо... - измърморих. 

- Кога ще си дойде кака? 

- Ами предполагам, че ще дойде малко по-късно... - отговорих, - Защо? Да не би да ти е скучно с мен? - усмихнах се. 

- Не, забавно е, просто ми беше любопитно. - изплези ми се тя. 

- Кака ти прави абсолютно същото. - усмихнах се леко при спомена на показващия й се език между пухкавите й устни. 

- Ти я обичаш наистина, нали? - прошепна мъника. 

- О, и още как! Тя е прекрасна. Толкова мила, умна, грижовна, сладка, а този зад... - осъзнах се и млъкна, поглеждайки към тава, благодарейки на бог, че не се изпуснах пред детето., - Ъъ, даа.. обичаш ли шоколад? 

Кейт се изкикоти сладко и ме погледна право в очите. 

- Да, но мама не ми даваше да ям толкова много сладко, защото не е полезно за зъбките. 

- Е, да, но сега си при батко си Хари и кака ти Ребека, така чее... - намигнах й, а тя се усмихна широко. 

- Значи казваш, че си ми батко? 

- Никога не съм казвал такова нещо. - засмях се. 

- Да беее, каза го преди малко. - нацупи се тя. 

- Не съм. Сторило ти се е. - изплезих се. 

- Ти си лош. - измърмори тя и скръсти ръце пред гърдите си. 

- Знам, Кейтлин.

- Не, аз... не исках да каж...

- Остави, Кейт...

Роберто донесе пицата и двамата започнахме да се храним в мълчание. 

***

- Оо, наядох се. - простенах и се облегнах уморено на стола.

- И аз. - засмя се Кейти, - Беше много вкусно. 

- Радвам се, че ти хареса. - усмихнах се, - Хайде, трябва да минем през магазина, защото искам да ти купя нещо. 

- Йеййй. - Кейтлин извика и веднага скочи от стола, насочвайки се към изхода на ресторанта. 

- Довиждане, Роберто. 

- Довиждане, господин Стайлс. - той ми се усмихна и отвори вратата, за да можем да излезем с Кейт.

***

- Ами тези харесваш ли ги? - попитах малкото момиче, показвайки й пакетче желирани бонбони.

- Но ние вече избрахме толкова много... - ококори се Кейт.

- Колкото повече толкова по-добре. - ухилих се.

- Как ще ни убие. - изкиска се сладко тя.

- Но си струва, нали? - повдигнах вежда, разрошвайки косата й игриво.

- Да. - усмихна се, - Ами на теб кои са ти любимите?

- Аз обичам абсолютно всички желирани бонбони, но най-вече киселите.

Пъхнах още пет пакетчета и хванах Кейт за ръка, тръгвайки към касата.

***