If I Stay || Harry Styles. ||

Chapter 23 || Хари, искам да правим секс.

- Ъх, още от сутринта ме дразниш! - простена той, а аз се изкикотих. Надигна се от мен и легна на възглавницата до моята. Телата не ни се докосваха. Почувствах празнота.

- Няма ли да се гушнеш в мен? - попитах, цупейки се.

- Не. - отговори без да ме поглежда, усмихвайки се леко.

- Добре. Тогава аз ще се гушна в теб! - казах, доближавайки се до него. Поставих нежно главата си на гърдите му и го обвих с ръцете си в прегръдка. Хари постави кратка целувка на челото ми и пак се отпусна. Тъкмо бях на път да заспя, когато алармата от телефона ми прозвъня. Пфф, чудесно. Простенах и се надигнах в седнало положение. Разтърках очите си и тръгнах да ставам, когато топлата длан на Хари се уви около лакътя ми, дърпайки ме обратно на предишното си положение.

- Хариии. - измрънках. - Трябва да ходя ня работа, а ти на лекции! - казах, поглеждайки го.

- Но аз не искам да ходя на лекции без теб. - отговори спокойно.

- Да, но това е само за вторник и четвъртък, така че ставай, защото ще закъснея за първия си работен ден.

- Ще те пусна при едно условие. - Хари се усмихна мазно.

- Перверзник. - ударих го леко по рамото.

- Всеки за каквото си мисли, скъпа. - намигна ми. - Имах предвид, че искам дъъъъълга целувка.

- Много искаш, Стайлс.

- Добре. Тогава шефът ти ще трябва да издържи един ден без теб. - каза категорично, затягайки хватката си около мен.

- Хубаво. - простенах. Надигнах се и приближих лицето си към това на Хари. Той се усмихна широко. Миг след това устните ми се докоснаха с неговите. В началото беше нежна целувка, но Хари искаше повече. Езикът му чакаше за достъп до моя, а аз му го дадох. Задълбочихме целувката, а езиците ни танцуваха в синхрон. Еднорозите заподскачаха в корема ми, а главата ми бе замаяна от великолепното чувство. Бях на 7-то небе. Дори не бях усетила кога е успял да се намести върху мен.

Отделих се заради недостиг на въздух.

- Хари, наистина трябва да се оправям вече. - прошепнах, а той допря челото си в моето, нормализирайки дишането си.

- Аз ще те закарам. - каза след известно време.

- Не, наистина, мога и сама! - отговорих.