If I Stay || Harry Styles. ||

Chapter 14 || Ще бъде най-добре за двама ни!

- Оо, знаех си, че има игра между теб и секси съседа. - засмях се.

- Нищо такова. А сега се оправяй, че Лиам ме чака.

- Уу, за къде и защо и аз да ходя?

- Защото днес е първия ти ден от университета и не би искала да го пропуснеш нали? - Ребека повдигна веждата си, а аз зяпнах. Вярно, че днес бе първия ден. Как можах да забравя? Станах от леглото и се запътих към моята стая.

- Ей сега идвам. - извиках и чух как Бека се смее. Влетях направо в стаичката, която ми служеше за гардероб и запопнах да разглеждам дрехите си. Взех едни бели дънки и едно бяло потниче със сини цветенца, което беше малко над пъпа. Облякох го набързо и сложих обувки на лек ток. Взех чантата си и сложих телефона и портмонето си. Излязох от стаята си и тръгнах към тази на Бека. Отворих вратата, виждайки я как гледа обувките си.

- Аз съм готова. - влязох и се подпрях на стената до вратата. Беше облечена, като в деня на интервюто й за работа. Бяла рокля до коленете и черен колан около кръста й. Беше вързала косата си на висока опашка, - Обуй си пантофките. - посъветвах я. Бека кимна и ги обу, взимайки чантата си след това и тръгвайки към мен.

- Хайде да не караме Лиам да ни чака. - усмихна се тя, взимайки някакви мъжки дрехи в ръка. Сигурно са на къдравелкото. Излязохме от апартамента, заключвайки. Бека остави дрехите пред вратата на Хари и ми кимна към стълбите.

*Гледната точка на Ребека*

Вече бяхме в университета и Лиам ни развеждаше. Беше удивително. И не, не си мислете, че съм някое от зубърчетата. Просто обичам повече да чета и уча. Показа ни къде са всички кабинети, а след това отидохме в столовата.

- Да си се чувала с Дани днес? - обърнах главата си към Пери, взимайки си един картоф и чакайки отговора й.

- Само сутринта. Би трябвало да е с Найл и Зейн. - кимнах и се обърнах към Лиам, но погледа ми прихвана позната фигура. Загледах се по-добре и останових, че това бе Хари натискащ се с някаква руса кранта. Преглътнах и отместих поглед от тях, за да не забележи никой, че гледам тях, но вече беше късно. Пери беше забелязала.

- Не си струва. Той е като всички други. - прошепна в ухото ми и стисна нежно ръката ми.

- Знам и не ме интересува. - о, кого залъгвам? Много ясно, че ме интересува. Вече съм крайно сигурна, че няма да кажа на Хари за чувствата си. Познат развеселен глас ме извади от мислите ми.