𝓗𝓮 𝓲𝓼 𝓶𝔂 𝓼𝓽𝓮𝓹𝓫𝓻𝓸𝓽𝓱𝓮𝓻? 𝓞𝓗, 𝓝𝓞! ♤♡𝓣𝓪𝓮𝓚𝓸𝓸𝓴♡♤

❷❸

Може да прозвучи странно, но тази моя книга толкова я обичам. Хах. Дори не знам защо е така, като историята не е кой знае какво, не е нищо особено, но за първи път някоя моя книга ми е на сърце и пиша с голям кеф. 😀 Та и точно, защото тази история ме прави щастлива я ъпдейтвам по-често. И много благодаря на тези, които отделят време да прочетат всяка публикувана глава, да я вотнат и да коментират. Това наистина значи много за мен. Никога не съм си мислела, че четенията ще стигнат до 1к, а вече и ги надхвърлят. Благодаря ви! 🙏🙏🙏
💜💜💜💜💜💜💜

- Значи е толкова зле да сме двамата, а? Нека ти напомня, че ако не бях аз щеше да бъдеш изнасилен. - каза ядосано Техюнг.

- Защо по дяволите трябва да ми го напомняш? - очите на Кук се насълзиха, колкото и да не искаше да показва слабост този спомен беше болезнен. Опитваше се да забрави, но човекът пред него му напомняше постоянно.

- Да не се мислиш за велик, като се мислиш за герой, хм? - повдигна вежда въпросително Кук, а Те доближи лице още към него, притискайки го повече към стената.

- Продължавай да бъдеш толкова устат и не отговарям какво ще се случи! - отвърна му Техюнг, шепнейки на ухото му, удряйки врата му с дъха си и Кук преглътна шумно.

"Боже мой, какво беше това, което усетих? Какво се случва с мен?! Защо сърцето ми бие толкова бързо? Не е възможно да го...не, не. Абсурд да е това! Джънгкук, съвземи се, мамка му! "

- Искам да си отида в стаята. Пусни ме! - изсъска през зъби Джънгкук, но всъщност се случи нещо напълно различно. Техюнг го целуна.

Мамка му, защо ме целуваш? Тъпак, такъв какво се опитваш да направиш? Защо по дяволите сърцето ми полудява, когато ме докосваш, когато ме целунеш? Мразя те! Аз те мразя с всяка моя клетка!
Защо тогава усещам някаква топлина в гърдите си? Какво не ми е наред?

Мислеше си по-малкият и все така стоеше вцепенен без да отвръща до момента, в който успя да се махне от силната хватка на своя доведен брат.

- Да не си посмял да го направиш пак! - изплю раздразнено и избърса устните си с опакото на ръката си и излезе, оставяйки един много доволен Техюнг след себе си.