Здравейте сладита, всъщност тази глава беше разпределена за четвъртък, но я качвам сега, тъй като тогава няма да мога. Надявам се главата да ви хареса. Приятно четене и лека вечер, милички! 😏😘😘💜💜💜💜💜💜💜
На сутринта се събудих и се огледах къде се намирам. Тази стая ми беше толкова чужда и след няколко минути умът ми се проясни и си спомних всичко от преместването до прекрасния ми доведен брат. Новата горчилка в живота ми. Първо беше баща ми, след това Югюм с неговата изневяра, а сега и този шибан Техюнг, който си мисли, че е над всичко и всички. Загубил е майка си когато е бил малък. Трябва да знае, че всичко на този свят е мимолетно и за момент всичко може да отлети измежду пръстите ти. Защо тогава не цени човешкия живот? Защо ме тормози така? Онова беше грешка. Признавам беше хубаво, но не променя факта, че беше шибана грешка и съдбата да ни събере под един покрив...направо перфектно.
Извърших сутрешната си рутина и се преоблякох в сив широк анцунг и бяла тениска, след което отключих стаята и излязох, като в коридора се срещнахме отново с този задник. Май нямаше начин да го избягвам, въпреки че къщата бе огромна като лабиринт, но да, стаите ни бяха съседни една срещу друга. Направих се, че не го забелязвам и тръгнах да слизам долу, но той ме спря, хващайки ме за ръката.
По дяволите сега пък какво иска? Шибано копеле.
- Какво искаш? - озъбих му се, а той се вглеждаше в лицето ми сякаш търсеше нещо и мълчеше.
- Какво? Езика ли си глътна? Знам, че съм красив, но по-добре ще е да ме пуснеш! - казах ядосано и изтръгнах ръката си от неговата и залитнах и щях да падна, ако все пак не бе решил да се прави на добър и ме хвана.
- Много говориш. Не те ли заболява устата? Всъщност като правиш друго, не се оплакваш, сигурно и говоренето толкова много не ти пречи. - засмя се, а ние още стояхме много близо.
- О, момчета...какво правите? - попита ни майка ми, която явно идваше да ни викне за закуска.
- Нищо. - отвърнах й и се отдръпнах от ръцете му и ми стана студено изведнъж от липсата на ръцете му върху мен.
Какво за бога беше това странно чувство?
- Джънгкук залитна и просто го хванах да не се пребие, това е. - представи се той като герой. Тъпак.
YOU ARE READING
𝓗𝓮 𝓲𝓼 𝓶𝔂 𝓼𝓽𝓮𝓹𝓫𝓻𝓸𝓽𝓱𝓮𝓻? 𝓞𝓗, 𝓝𝓞! ♤♡𝓣𝓪𝓮𝓚𝓸𝓸𝓴♡♤
Fanfiction- Бях пиян и ти си се възползвал от мен, копеле! - Да не си пил толкова, че защо аз да съм ти виновен? - Майната ти! Виновен си, колкото и мен, дори повече. Ти ме изчука и си бил по-трезвен от мен...- бях прекъснат. - Да не ми се беше нахвърлял кат...
