𝓗𝓮 𝓲𝓼 𝓶𝔂 𝓼𝓽𝓮𝓹𝓫𝓻𝓸𝓽𝓱𝓮𝓻? 𝓞𝓗, 𝓝𝓞! ♤♡𝓣𝓪𝓮𝓚𝓸𝓸𝓴♡♤

❶❺

Ето я и 15-та глава. Приятно четене.

Като по чудо Техюнг не направи нищо за да саботира края на деня ми или начинанието ми в клуба по вокално пеене, а напротив изглеждаше така все едно се забавлява наистина и за момент бяхме забравили за дразгите. Усмихваше се и за част от секундата ми се стори като различен човек. Признавам имаше най-красивата квадратна усмивка, която бях виждал някога, но кой беше истинският Техюнг? Онзи, който постоянно ме тормози или този, който изглежда толкова чист и добър в този момент?

- Джънгкук, къде се отплесна, момче? - попита ме господин Донг.

- А, мислех си за състезанието, което се прави всяка година. Кога ще е тази година и условията дали са същите? - усмихнах се леко и видях как Те ме гледа с интерес.

- Аха, ясно, значи тази година ще се осмелиш да участваш. - усмихна се приветливо господинът и ми подаде един бял лист, на който ги пишеше условията.

- Трябва участващите да са в дуо или група? Ама защо? - намръщих се, защото нямах с кого да бъда в дуо. Предните години можеше и да участваш соло, а сега...оххх.

- Авторската песен не е проблем. Има няколко, които съм писал. - казах замислено, а дори не се усетих, че го казвам на глас. Упс. Никой не знаеше, че пиша песни, освен майка ми и Чим. Забелязох, че дори Те ме гледа с интерес.

- Защо не участвате заедно с Техюнг и двамата нямате партньори и може да работите заедно. - предложи господинът. - Пък и ти го чу. Има страхотен глас, с който ще се допълвате.

-А, не....май реших да не участвам. - усмихнах се сконфузно и се заехме за работа като започнахме с упражненията за гласните струни и след това започнахме да пеем. Чувствах се като във свои води, сякаш нищо и никой не можеше да развали спокойствието ми. Дори Техюнг, който не спираше да ме наблюдава, което ме притесняваше, но пак успях да изпълня песента изцяло без нито една грешна нота или тоналност на гласа.

***

- Пееш със сърцето си и вярвам, че бъдещето ти е светло, момче. Ти ще успееш да се реализираш във всичко, което поискаш.- обади се учителят им, а другите ученици от групата ръкопляскаха, освен един, който се бе захласнал по Кук и го гледаше с блуждаещ поглед.

Джънгкук и Техюнг вече се прибираха с колата на по-големия и беше настанала неловка тишина, която Техюнг разчупи тишината. Беше се видяло, че ще пътуват дълго тъй като имаше ужасно задръстване. Хората си прибираха от работа, а и крайната им цел беше доста далеч.