𝓗𝓮 𝓲𝓼 𝓶𝔂 𝓼𝓽𝓮𝓹𝓫𝓻𝓸𝓽𝓱𝓮𝓻? 𝓞𝓗, 𝓝𝓞! ♤♡𝓣𝓪𝓮𝓚𝓸𝓸𝓴♡♤

⓿❼

Времето минава и вторника идва, а това какво означава? Че ден ми е за нова глава...
Приятно четене и се надявам да ви хареса.
И, да, римуването не ми се отдава...ахаха 😁

За няколко часа успях да разопаковам и подредя дрехите си в огромния гардероб, който се простираше из цялата стена от ляво на огромната спалня, която би побрала трима. Бях изморен и физически, и психически. Седнах на леглото и въздишах измъчено, когато на вратата на новата ми стая се почука и изведнъж потръпнах, че може пак да е той, но се оказа, че е майка ми.

- Как си, скъпи? - усмихна се мама. Беше щастлива, поне тя беше и щях да дам всичко от себе си да не проваля щастието й. Тя наистина го заслужаваше, а приятелят й май наистина беше свестен и я обичаше наистина.

- Добре съм, мамо. Досега подреждах дрехите си в гардероба. - усмихнах се леко.

- Надявам се да се разбирате с Техюнг. Той е добро момче. - каза майка ми, а на мен ми се искаше да й се изсмея в лицето.

Добро момче? Хах, сериозно ли, майко? Той ли е "добро момче"? Добрите момчета не правят това, което той, а аз го мразя. По дяволите ненавиждам го. Скапва ме отвсякъде и аз не мога да ти споделя нищо.

- Ами, не мога да обещая нищо. - казах и се усмихнах леко. - Но ще се опитам да приема всичко ново в живота си. - казах и тя ме прегърна и ми се доплака.

- Благодаря ти, миличък. А сега се измий и слез долу в трапезарията за вечеря. - каза ми тя и стана от леглото ми. Кимнах и тя излезе. Измих си ръцете и лицето със студена вода, за да се успокоя малко и слузох долу, където вече бяха всички.

- Малкия, недей закъснява за вечеря, че умирам от глад и за жалост съм длъжен да те чакам. - каза грубо доведеният ми брат, който получи ритник под масата от баща си и вътрешно ликувах.

- Джънгкук, майка ти ми каза, че си в клуба по пеене и също така в баскетболния отбор. Техюнг също се записа в отбора по баскетбол. - усмихна се баща му.

- Чудесно. - казах саркастично и сега явно беше мой ред за ритник под масата.

- Мисля да се включа и в клуба по вокално пеене и танци. - обади се и Техюнг.

- Още по-хубаво. - усмихнах се фалшиво и оставих приборите на масата. - Аз приключих с вечерята и си отивам в стаята! - казах и просто си станах, качвайки се в стаята си, като заключих вратата и си легнах, гледайки в една точка в тавана, когато ми звънна телефонът и беше точно този, който ми трябваше.