𝓗𝓮 𝓲𝓼 𝓶𝔂 𝓼𝓽𝓮𝓹𝓫𝓻𝓸𝓽𝓱𝓮𝓻? 𝓞𝓗, 𝓝𝓞! ♤♡𝓣𝓪𝓮𝓚𝓸𝓸𝓴♡♤

❶❹

- По-важно от това да разберете грешката си и да си вземете поука?! - кресна му жената точно пред лицето му, удряйки силно чина му с ръка и Юнги потрепери.

Мамка ти, луда кучко. Намери си мъж да ти оправи хормоните. Шибана стара кранта на 40, а още неебана, да еба.

Оставаха пет минути до края на голямото междучасие и той не издържа повече и изхвърча от стаята като хала, без да му пука за крясъците на госпожата, които се чуваха из всички етажи, че и отвън.

Успя да стигне преди Чим да си е тръгнал. Дишаше тежко, но нямаше време за почивка и хвана ръката на малкия, спирайки го, да да не си отиде.

Надяваше се Чими да не му се сърди, въпреки че си го заслужаваше. Направи му предложение да се срещнат, но не дойде или по-точно не успя. Беше възпрепятстван. Надяваше се поне да му даде шанс да му разкаже за шантавото нещо, което му се бе случило.

- Я, кой реши да се появи. Нямаше нужда да идваш, Юнги! - каза Чим твърдо и Юнги го гледаше втрещено. Малкия никога не му бе говорил торкова студено и неуважително.

- Юнги? Какво стана с 'Юнги хьонг'? - попита го Юнги наранен от погледа и тона, с който му говореше по-малкия. Малкият беше наранен, а Юнги се чувстваше толкова виновен. Трябваше да зареже всичко и да дойде още в началото, но да учителката им по Биология беше доста страшна.

- 'Хьонг' е дума, която използваш за човек, който уважаваш, а ти загуби моето уважение. Посмя ли се на мой гръб? Върза ми тенекия, чаках те и защо? Защото съм идиот. - каза му Чим и понечи отново да си ходи, но Юнги отново хвана ръката му. Искаше да му обясни, да му признае, че го обича повече от всичко на света, но от устата му не излизаше нищо. Беше се вкаменил напълно.

- Разкарай се от мен, Юнги. - избута го от себе си и се затича към входа на училищната сграда и влезе, отивайки направо в стаята им.

По дяволите. Сега как ще си го върна?

Часовете минаваха, а Юнги не си намираше място. Трябваше да намери кой му набута онова листче и да, виновникът сам дойде при него, докато Техюнг и Юнги си седяха на двора, почивайки си.

- Как мина малката ти среща, Юнги? - попита го ухилено Югьом, идвайки с групичката си до тяхната пейка.

- Ти си бил...нещастник! Защо го направи?! - веднага стана на крака Юнги готов да се бие. Искаше да убие това копеле и групичката му точно тук и сега.