Днес времето летеше неусетно. Не знам дали на мен така ми се струваше заради това, че бе първи ден или просто някой си играеше с времето и то спринтираше. Историята и Химията също я приключихме и вече бяхме във физкултурния салон с баскетболните си екипи и щяхме да бъдем заедно с 12-ти клас. Чудесно. Класът на Юнги хьонг и онзи идиот.
- Слънчице! - каза Югьом и се насочи към мен, опитвайки се да ме прегърне, но се отместих навреме.
Слънчице ли? Какво му става? Нали се разделихме...какво не му е наред?
- Слънчице ли? Да не би да забрави, че скъсахме? - изгледах го тъпо и с периферията си видях как всички ни наблюдават. Ужас...мразех да съм център на вниманието.
- О, стига, любов моя. Шегата ти вече никак не е забавна. - каза и останах с отворена уста, както и още няколко души.
След като скъсахме не ми беше звънял изобщо, не се бе опитал да си ме върне, не че го исках вече, но какво беше това сега? Намирисва ми...
- "Слънчице"? "Любов моя"? Шега? - повторих думите му като бавноразвиващ се.
- Толкова силно ли те ударих, че имаш мозъчно сътресение и се държиш странно или имаш временна амнезия и не помниш, че бях много сериозен, когато ти казах, че късам с теб? Разкарай се! - избутах го от пътя си и продължих към средата на салона, но той ме хвана за ръката и ме обърна към себе си.
- Стига де, бебе. Липсваш ми. Това беше грешка. Обичам те. - правеше се на сладък, а мен ме напуши на смях, както днес Чим се смееше.
- Честно, не знам какви ги вършиш, но мислиш ли, че ще ти се вържа? За толкова тъп ли ме имаш? - развиках му се и го бутнах по гърдите.
- Разкарай се, по дяволите! Не съм ти играчка, не съм ничия играчка! - отново го избутах и видях как някои от неговата групичка от класа му му намигат.
Нещо се случва. Ех, ще се разбере. Истината все излиза наяве.
- Югьом, като ти казват нещо трябва да слушаш! - чухме строгия глас на учителя ни, който харесвах много. Беше нов учител на 30-годишна възраст, точно в разцвета на силите си, да се занимава с немирници, както ни наричаше дъртата ни учителка по Математика. 😁
Югьом веднага се отдръпна от мен и отиде при групичката си.
- Така наредете се в две редици! Една момчета, една момичета. - нареди ни и ние изпълнихме като послушни войничета.
YOU ARE READING
𝓗𝓮 𝓲𝓼 𝓶𝔂 𝓼𝓽𝓮𝓹𝓫𝓻𝓸𝓽𝓱𝓮𝓻? 𝓞𝓗, 𝓝𝓞! ♤♡𝓣𝓪𝓮𝓚𝓸𝓸𝓴♡♤
Fanfiction- Бях пиян и ти си се възползвал от мен, копеле! - Да не си пил толкова, че защо аз да съм ти виновен? - Майната ти! Виновен си, колкото и мен, дори повече. Ти ме изчука и си бил по-трезвен от мен...- бях прекъснат. - Да не ми се беше нахвърлял кат...
